Безработицата сред лицата под 29-годишна възраст нараства през 2024 г., като броят на безработните младежи е 17,8 хиляди, при 16,9 хиляди души през 2023 г. Въпреки лекото нарастване, нивото на младежка безработица като процент от всички младежи в България (2%) е наполовина по-ниско от средното за Европейския съюз (4%). Това подсказва, че младите хора в България срещат сравнително по-малко затруднения при навлизането на пазара на труда в сравнение с връстниците си в повечето европейски държави.
В цялата страна най-населените общини очаквано отчитат най-голям общ брой безработни младежи. Това са общините Столична (1 190), Пловдив (508), Плевен (400) и Варна (394). В 29 общини безработните младежи са под десет, а в Априлци, Антон и Ковачевци имат само по един.
Коефициентът на младежка безработица[1] представя по-различна картина с отчетливи териториални различия. Най-високи стойности се отчитат в слабо населени и погранични райони, докато по-гъсто населените общини регистрират значително по-ниски нива. Общините с най-висок коефициент са почти непроменени от предишната година – Чупрене (24,8%), Димово (21,1%), Грамада (20,0%) и Ружинци (17,9%). Все пак само в 18 общини младежката безработица е по-висока от десет на сто. В някои общини почти не се наблюдава подобен проблем – в Априлци, Антон и Столична коефициентът е 0,6%, а в още 9 общини коефициентът е под 1%.
Много интересен показател е делът на безработните младежи от всички безработни лица.[2]. В Чупрене, общината с най-висок такъв дял (25%), той остава по-нисък от дела на младежите в работната сила (30,5%). Това, че младите хора са по-слабо представени сред безработните, отколкото в работната сила като цяло, показва, че се реализират по-успешно на пазара на труда в сравнение с другите възрастови групи. Останалите общини с най-висок дял на младежка безработица от цялата безработица са Малко Търново (23,0%), Симеоновград (21,5%) и Трекляно (20,4%) и Раковски (20,4%). С най-нисък дял са няколко по-малки общини. Това са Априлци (1,9%), Неделино (2,2%), Ардино (3,2%) и Баните (4,2%). При този показател също има голям териториален дисбаланс, като с най-висок дял са общините от Северозападна България, както и общините по границата със Сърбия в Югозапада.
Въпреки че коефициентът на младежка безработица за страната няма голяма промяна от 2023 г., в значителна част от общините се отчита увеличение. Макар в повечето случаи нарастването да е в рамките на един процентен пункт, тази тенденция подсказва за затруднения при ефективната интеграция на младежите в пазара на труда.
По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
