Хората са притеснени. Един човек, който е притеснен и няма достатъчно информация, е възможно да вземе прибързано и неадекватно решение и да направи незаконна, необявена, неофициална ваксинация. Това може да доведе до голям проблем. Следи от ДНК на вируса остават дори в готов продукт сирене, преминал 60 дни зреене и минал ферментация. Това обяви председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов в ефира на БНР.
Припомняме, че миналата седмица Министерството на земеделието заяви категоричната си позиция, че в България няма да се прави ваксинация на животните против шарка.
При представянето й министър Георги Тахов, подчерта, че в основата на решението са експертите и ветеринарните лекари и че повечето земеделски стопани от сектор „Животновъдство“, както и преработвателите, го подкрепят.
Обяви и основанията за решението овцете и козите да не се ваксинират срещу шарка: пикът на заболяването вече е преминал, заболеваемостта намалява и огнищата се ограничават успешно в рамките на определените зони около тях в резултат от предприетите мерки.
Въпреки тази официална позиция на земеделското министерство членовете на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация започнаха подписка с настояване за ваксинация. Обявиха, че вече имат събрани 3000 подписа. След този официално обявен акт от страна на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите от Националната асоциация на млекопреработвателите изпратиха поредна позиция в подкрепа на решението на екипа на министър Георги Тахов.
Владислав Михайлов бе категоричен, че млекопреработвателите са едно цяло с фермерите. „Както тях ги е страх за техния бизнес, така и нас ни е страх за нашия бизнес„, обясни Михайлов. Той добави, че не смята, че има разнобой в интересите на млекопреработвателите и фермерите. Напротив – според него е от общ интерес всички да се развиват спокойно, прогнозируемо и без рискове от фалити.
В действителност, ако животните бъдат ваксинирани, млекопреработвателите, които изнасят млечни продукти, няма да могат да го правят и така ще имат големи загуби.
От друга страна Владислав Михайлов добави, че за последните 4-5 години в над 7 държави в Европа е имало шарка по дребните преживни животни, но не е прилагана ваксинация и в тези държави вече няма огнища. По думите му там са прилагани единствено комплекс от мерки за биосигурност – ограничаване, карантиниране на заразени зони и унищожаване на стада, където има доказано заболяване.
Освен това Михайлов обяви, че ваксинацията, на която така настояват от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, не е панацея. Добави и че ако България приложи ваксинация, тя ще е първата в ЕС, за повече от 20 години, която ще го направи.
Според него тезата на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, че всяка следваща вълна на шарка ще е по-силна с 30% от предишната, е популистка и плашеща.
От друга страна председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев обяви, че според неговата организация всички мерки около шарката – обезщетяване, разходи по евтаназиране, загробване, унищожаване на животни, почистване, дезинфекция, плащане на фермерите на помощта „де минимис“ ще струват на държавата за 2025 г. около 17 млн. лева. В същото време, пак според негови изчисления, ако се обезщетят износителите на млечни продукти, това би струвало на държавата около 9 млн. лева.
Министър Георги Тахов представи други числа при излагането на официалната позиция на ведомството си: Изплатените обезщетения към фермерите до момента са около 4.8 млн. лева, като се очаква сумата да достигне близо 10 млн. лева. „Общият размер на направените и предстоящи за изплащане разходи за заболяването се изчислява на приблизително 12.5 млн. лева“, обяви министър Тахов. От думите на шефа на БАБХ – д-р Светлозар Патарински стана ясно, че в случай на ваксинация само надзорът за една година ще струва около 2.5 млн. лева.
Източник: Banker.bg
