Преди началото на годишната среща на върха на НАТО тази седмица съюзниците се съгласиха в неделя да увеличат разходите си за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2035 г. Постигането на тази цел обаче е друг въпрос, пише CNBC в свой анализ.
Числото 5% включва 3.5% от БВП, които трябва да бъдат изразходвани за „чиста“ отбрана, и допълнителни 1.5% от БВП, насочени към инфраструктура, свързана със сигурността, като например възможности за кибервойна и разузнаване.
Ходът на западния военен алианс в неделя – когато посланиците на НАТО се съгласиха по принцип за компромисен текст за увеличението на разходите – показа, че държавите членки са готови да се съгласят, поне публично, с исканията на Вашингтон съюзниците да поемат отговорността си, когато става въпрос за отбрана и сигурност.
Но една диаграма, базирана на оценките на НАТО за разходите за отбрана на членовете през 2024 г., показва колко трудна задача ще бъде постигането на целта от 5% за 32-те държави членки, като някои дори не могат да достигнат 2% от БВП за отбрана, договорени през 2014 г.
Съпротива от някои страни
Разходите за отбрана отдавна са трудна тема за членовете на НАТО и постоянен източник на раздразнение за президента на САЩ Доналд Тръмп, който още от 2018 г. настоява съюзниците да удвоят целите си за разходи от 2 на 4% от БВП.
По онова време, и може би в разгара на раздразнението на лидера на Белия дом от поведението на останалите членове на НАТО, само шест държави членки постигаха целта от 2%, включително САЩ. Времената обаче се промениха; до 2024 г. 23 държави членки вече бяха достигнали прага от 2%, според данни на НАТО.
Докато някои значително надминаха тази цел – като Полша, Естония, САЩ, Латвия и Гърция – големите икономики, включително Канада, Испания и Италия, изостават под прага.
Досега нито една държава членка на НАТО не е достигнала целта за разходи от 5% и някои е много вероятно умишлено да се забавят.
Испания вече се противопостави на увеличението на разходите, като премиерът Педро Санчес заяви, че Мадрид няма нужда да харчи 5% от БВП, тъй като и при 2.1% ще отговори на основните военни изисквания на НАТО, съобщи Reuters.
Напълно уважаваме легитимното желание на други страни да увеличат инвестициите си в отбрана, но няма да го направим“, каза Санчес в обръщение по испанската телевизия, според информационната агенция.
Миналата седмица излезе информация, че Санчес е нарекъл увеличението „не само неразумно, но и контрапродуктивно“.
Италия е друга страна, която може да се затрудни да постигне целта от 5%. През май тя заяви, че току-що е достигнала прага от 2%, а миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Кросето постави под въпрос релевантността на Алианса, заявявайки, че „НАТО в сегашния си вид вече няма причина да съществува“.
Междувременно Канада заяви, че ще постигне целта от 2% до март 2026 г., след като преди това заяви, че ще постигне целта до 2030 г.
Дори страни, които се придържат към целта от 5%, като Германия и Обединеното кралство, които и двете заявяват, че подкрепят увеличението, може да се затруднят да го постигнат предвид икономическия натиск у дома. Съобщава се, че Великобритания е поискала 3-годишно отлагане на увеличението. CNBC поиска коментар от британското правителство, но все още не е получила отговор.
Други страни са с преднина по отношение на увеличението. Полша, на източния фланг на Алианса и притеснена от продължаващата война на Русия в съседна Украйна, казва, че вече е напът скоро да изразходва 5% от БВП за отбрана.
Междувременно Естония, която също граничи с Русия, одобри програма за инвестиции в отбрана, която се очаква да увеличи годишния ѝ бюджет по това перо до средно 5.4% от БВП от 2026 до 2029 г.
Неравномерното географско разпределение на увеличените военни разходи в европейските държави все още може да предизвика напрежение на срещата на върха тази седмица, заяви в имейл коментар в понеделник Карстен Никел, заместник-директор на изследванията в консултантската компания за рискове Teneo.
И все пак, по-големите разходи за отбрана във всеки случай ще се справят само с част от по-дълбокото предизвикателство пред трансатлантическите отношения“, отбеляза той.
Като напрежението относно разпределението на военната тежест, търговските дефицити и политиката спрямо Китай също заплашват отношенията между съюзниците.
Източник: Economic.bg
