„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Да станеш шампион без да знаеш правилата на спорта, а няколко години по-късно да се качиш на олимпийския подиум, е сценарий, който дори холивудски режисьор не би написал по-добре. Това е нетипичната история на един велик българин, който доказа, че границите съществуват само в главата на човека. Той започва спортната си приказка на тепиха по борба, преди да се насочи към джудото и да спечели първия медал за страната ни в този спорт. Това е необикновената история на Илиян Недков.
Шампион по случайност, легенда по съдба
Илиян Недков е родом от русенското село Сваленик. Там той учи в гимназията до 8-и клас и тренира борба. Впоследствие става ученик в Русенската прогимназия, където взимат всички деца, тренирали борба, „обличат им по едно кимоно“ и ги пращат на градско първенство по джудо. Недков не знае нищо за този спорт, дори правилата, но въпреки това успява да стане шампион. Неволните му успехи по джудо продължават с годините, като 1-2 години по-късно той става втори при мъжете, без да тренира сериозно. Тогава от ЦСКА са убедени, че това момче има бъдеще и го вземат на професионална подготовка.
От тепиха по борба към джудото
На 16-годишна възраст Илиян Недков започва да се подготвя професионално и вече „японските термини“ се превръщат в ежедневие. Резултатите за таланта от Сваленик не закъсняват. Той печели турнири при юношите, преди да влезе в казармата. През 1978 година става първи при мъжете в България по джудо и покрива норматива за наградата „Майстор на спорта“.
Тогава назначават нови треньори, които да подготвя националния отбор по джудо за Олимпийските игри в Москва, които ще се проведат през 1980 г. – Кольо Бояджиев и професор Райко Петров. Те променят смисъла на спорта в страната, който до момента е на аматьорско ниво. Две години преди най-големия спортен форум родните джудисти започват да тренират на централизирана подготовка с целогодишни лагери, участват на много турнири и се правят много международни сборни лагери.
Основите на една успешна история
Двете години на усилен труд се отплащат на българското джудо. Илиян Недков става трети в Москва 1980 и така донася първия олимпийски медал на България в този спорт. Няколко дни по-късно Митко Запрянов печели сребро в тежка категория. След това родните състезатели започват да се налагат на международната сцена и печелят медали от европейски и световни шампионати и издигат българското джудо на ново ниво.
Пътят на Недков до този исторически успех никак не е лесен. Той достига до третото стъпало на олимпийския подиум, след като е попаднал в една група с действащия олимпийски шампион от Родригес от Куба, световния шампион Николай Саладухин от Русия и европейския шампион Райсман от ГДР. Българинът печели първите си две срещи, но след това не може да се противопостави на планетарния първенец и отпада на 1/2-финалите в категория до 65 килограма. Това е и единствената му загуба в Москва. Той побеждава един от медалистите на Стария континент и се класира на „малкия финал“.
Най-трудната победа на Недков
Двубоят за третото място започва по най-лошия начин за Недков. Той допуска съперникът от ГДР да поведе. Съдиите също не помагат на българина, взимайки спорно решение в негов ущърб. Това още повече амбицира българина, който успява да обърне мача, взима по-висока оценка в последните 12 секунди и успява да се пребори за бронзовото отличие. Недков се прибира в България като истински шампион. В Русе го посрещнат с награди, докато в родното му село го чакат с музика и банкет. Успехите му обаче не спират до тук. През следващата година той печели бронз и от Европейското първенство, а през 1983 г. е четвърти в света.
Така, макар да започва със спорта по неволя, постиженията на Недков говорят сами за себе си – трикратен балкански шампион, бронзов медалист от Европейското първенство по джудо в Дебрецен през 1981 г., четвърти на световното в Москва през 1983 г., но, разбира се, най-важно остава олимпийският му бронз от Москва 1980. Така джудото постепенно се превръща от непознато поприще за бореца Недков до смисъл на живота му.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Пас към миналото“: Проклятието, което вече 63 години тегне над един от европейските грандове
Източник: Актуално
