Според размера на брутния вътрешен продукт Нигерия е сред най-големите икономики в Африка, но когато се разгледа на глава от населението, страната е сред най-бедните в континента. През 2023 година Нигерия има приблизително 10 пъти по-нисък БВП на човек от населението в сравнение с България.
От 60-те години на миналия век икономиката на Нигерия живее с ритъма на петрола. С нарастването на цените на „черното злато“ в началото на 70-те, фокусът на икономиката се измества рязко и много хора изоставят земеделието насочвайки се към по-доходоносния сектор. Доклад на International Journal of Science and Research (IJSR) подчертава, че вследствие на пренасочването на държавните инвестиции от селското стопанство към петролната индустрия, Нигерия, която някога е била водещ износител на продукти като палмово масло и памук, през 1982 година вече внася съответно 153 000 и 55 000 тона от тях.
В резултат на системното недофинансиране от страна на държавата, селското стопанство губи капацитет, а Нигерия започва да разчита на скъп внос на пшеница и царевица, достъпен само когато приходите от петрол са високи. В периоди на спад в цените на петрола, икономиката изпада в остри дефицити на храна което води до глад, безработица и висока инфлация.
Това се вижда ясно в кризата от 2016 година, когато рязък спад в цените на петрола тласка Нигерия в дълбока рецесия. Ударът е не само финансов, но и социален, като страната преживява една от най-тежките си кризи от десетилетия, белязана от мащабни протести срещу полицейското насилие, по-известни като #EndSARS. Именно тогава Нигерия изпитва и първия си скок в интереса към криптовалутите. Много активисти започват да използват биткойн като алтернатива на традиционната финансова система, след като банковите им сметки са замразени от властите.
Следва кратък период на стабилизация през 2018–2019 година, когато инфлацията започва да се успокоява, но пандемията води до ново свиване на БВП, рязък скок в цените и силна девалвация на найра.
Загубата на доверие в националната валута подтиква все повече нигерийци да търсят защита на спестяванията си в долари и биткойн.
На този фон Централната банка на Нигерия решава да се обърне към по-нестандартен подход в отговор на икономическото напрежение и бързото разпространение на алтернативни финансови инструменти. Под претекст за защита на финансовата система и контрол върху капиталовите потоци, през 2021 г. нигерийският регулатор забранява на всички банки и финансови институции да участват в трансакции, свързани с криптовалути. Забраната цели не просто ограничаване на неконтролирани парични потоци, а и създаване на пространство за въвеждането на официална дигитална алтернатива. На 25 октомври 2021 г. Централната банка стартира eNaira, първата централно банкова дигитална валута в Африка и втората в света след тази на Бахамите (МВФ).
Президентът Мухамаду Бухари представя валутата по националната телевизия като стъпка към модернизиране на финансовата инфраструктура. Проектът е предвиден да разшири достъпа до банкови услуги за близо 40 милиона нигерийци без банкова сметка, да намали транзакционните разходи, особено при международни парични преводи, както и да ограничи сивия сектор чрез по-голяма прозрачност на финансовите потоци. Според официалните оценки тези мерки биха могли да добавят до 29 милиарда щатски долара към брутния вътрешен продукт на страната в рамките на десет години.
Очакванията обаче бързо се сблъскват с реалността. Още от самото начало дигиталната валута е посрещната с масово недоверие. За мнозина тя не представлява технологичен напредък, а по-скоро средство за наблюдение от страна на правителството. Хората отказват да споделят личните си данни със същата власт, срещу чиито репресии протестираха по време на движението #EndSARS. Това недоверие се потвърждава и от статистиката:
Между 2020 и 2023 г. стойността на транзакциите с криптовалути в Нигерия нараства от $8.2 до $56.7 милиарда долара. Страната достига над 22 милиона активни потребители и заема второ място в света по ниво на приемане на криптовалути (по данни на Chainalysis – The 2023 Geography of Cryptocurrency Report). И всичко това се случва въпреки наложените от Централната банка на Нигерия ограничения и забрани.
За сравнение, транзакциите с eNaira възлизат на едва $445 хиляди долара през 2021 г., като до 2023 г. достигат около $70 милиона. Въпреки този ръст, по-малко от 2% от регистрираните потребители извършват седмични трансакции. Това поставя под въпрос както обхвата на проекта, така и реалната ефективност на дигиталната валутна реформа.
Освен съмненията в мотивите на институциите, липсват и конкретни предимства за потребителите. eNaira не предлага нови възможности в сравнение със съществуващите банкови услуги. Освен това, според Световната банка, през 2021 г. 64% от нигерийците не използват интернет, а около 30 милиона души изобщо нямат достъп до него. В подобна среда дигитална валута, която разчита както на интернет връзка, така и на институционално доверие, трудно може да постигне широко разпространение.
Какво можем да научим от Нигерия и нейната eNaira?
Историята на нигерийската дигитална валута показва ясно, че технологията не е достатъчна. Потребителите търсят сигурност, удобство и защита на личните си данни. Въвеждането на нова валута изисква ясна комуникация и реални стимули. Без стабилна икономика, обществено доверие и конкретна полза за хората, нито една валута, независимо колко модерна или добре замислена е, не може да оцелее.
По дефиниция, парите изпълняват три основни функции: те са средство за размяна, мярка за стойност и съхранител на стойност. За да функционира ефективно една валута, тя трябва да бъде приета от широк кръг участници в икономиката, да е относително стабилна във времето и да позволява лесно извършване на трансакции. Всичко това обаче се основава на едно ключово условие – доверието. Без него, дори най-добре проектираният финансов инструмент губи своята роля и значение.
Провалът на eNaira показа колко крехка е тази връзка. Липсата на обществена ангажираност и доверие обезсмисли цялата концепция. Ако искаме стабилна и модерна финансова система, тя трябва да се гради върху здрава основа на постоянен диалог, прозрачност и разбираемо, последователно общуване с хората.
Този материал е част от специалната поредица на ИПИ „Успехи и провали от близо и далеч“ в партньорство с Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и “Дневник“, която представя опита на 10 страни в публичните реформи и резултатите от тях. Автор на настоящия текст е Иво Пешев.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
