Международната дипломация успя да предотврати мащабен военен сблъсък между САЩ и Иран, след като в последния момент бе постигнато двуседмично споразумение за прекратяване на огъня. Решението бе обявено на 8 април и сложи временно на пауза период на изключително високо напрежение, белязан от директни военни действия, заплахи и интензивни дипломатически усилия зад кулисите на редица държави.
В центъра на събитията бе американският президент Доналд Тръмп, който бе поставил ултимативен срок за постигане на споразумение, предупреждавайки за катастрофални последици при провал на преговорите. Крайният срок, определен от Вашингтон, изтичаше в 3:00 часа през нощта. Часове преди това реториката на Тръмп достигна своя връх, като той заяви, че „цяла цивилизация може да загине“, ако не бъде намерено дипломатическо решение.
Постигнатото примирие се възприема като значителен, макар и временен, дипломатически пробив, който предоставя възможност за разсейване на напрежението и пренасочване към преговори. Според информация от Вашингтон, основа за това е било предложение, отправено от иранска страна, което е включвало параметри, обсъждани и в предишни контакти между двете държави. Американската администрация подчерта, че целта е да се създаде необходимото пространство за финализиране на по-широкообхватно споразумение, насочено към дългосрочна стабилност в региона и намаляване на риска от бъдещи конфликти.
След обявяването на примирието Тръмп го определи като „пълна и абсолютна победа“ за САЩ. Той изрази увереност, че в рамките на двуседмичния период ще бъде намерено окончателно решение, включително по въпроса с иранската ядрена програма. Според него темата за обогатения уран ще бъде „напълно уредена“, което показва, че прекратяването на огъня е тясно обвързано с конкретни ангажименти от страна на Иран.
Американският президент призна, че е бил подложен на силен натиск от международни партньори да отложи военните действия и че са проведени „много напрегнати“ дипломатически разговори.
Ключова роля за постигането на този обрат изигра премиерът на Пакистан Шехбаз Шариф, който се намеси активно в последния етап на кризата. Той отправи директен призив към лидерите на двете държави да дадат шанс на дипломацията, като предложи удължаване на крайния срок с две седмици и настоя за конкретни жестове на добра воля, включително отваряне на Ормузкия проток. Неговата инициатива бе подкрепена от интензивни контакти с двете страни, както и от участието на висши военни представители, сред които и командващият пакистанската армия Асим Мунир.
Китай също е изиграл роля в дипломатическия процес, като е оказал влияние върху Техеран да се включи в преговорите. Което подчертава глобалния интерес да се сложи край на кризата и ангажираността на водещите световни сили.
Вътрешнополитическите реакции в Съединените щати също бяха значителни. Представители на Демократическата партия разкритикуваха агресивната политика на администрацията на Тръмп, а част от Републиканската партия настоя за дипломатическо решение на конфликта. Притиснат у дома и от партньорите в чужбина, Тръмп явно реши, че по-печелившата позиция е да отстъпи, макар временно.
Реакцията на Иран бе бърза. Техеран прие предложението и даде сигнал, че е готов за участие в интензивни преговори. Това създаде условия за обявяване на примирието и насрочване на първия кръг на такива преговори на 10 април в Исламабад.
Техеран потвърди, че е дал съгласие за свободно преминаване през Ормузкия пролив, а Тръмп обеща американските сили да присъстват в района, за да се уверят, че всичко върви добре.
Израел не участва пряко в преговорите, но във Вашингтон очакват да се присъедини към споразумението. По-късно бе потвърдено, че израелските власти са приели условията за прекратяване на бойните действия, макар и с уточнението, че примирието не обхваща Ливан и борбата им срещу подкрепяната от Иран радикална групировка „Хизбула“.
Иран незабавно обяви примирието за стратегически успех и по улиците в големите градове започнаха празненства. Върховният съвет за национална сигурност на страната заяви, че САЩ са претърпели „историческо поражение“, а споразумението отваря възможност за отмяна на санкции, размразяване на активи и изплащане на компенсации.
Не трябва да забравяме, че постигнатото двуседмично примирие е реална, но крехка възможност за дипломатически пробив. Успехът ще зависи от напредъка в предстоящите преговори и готовността на страните да спазват поетите ангажименти.
Източник: Banker.bg
