България отново оглави европейските класации, само че не по икономически растеж или инвестиции, а по високи цени на хранителни продукти. Данните на КНСБ за „малката потребителска кошница“ показват, че през септември у нас основни стоки като брашно, ориз, прясно мляко, олио и закуска струват повече, отколкото същите продукти в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния.
Иронията е, че България продължава да е и страната с най-ниски доходи в Европейския съюз. Минималната заплата е 1077 лева. Така се получава парадокс – хем живеем по-скъпо, хем печелим най-малко.
По данни на Националния статистически институт малко над 30 процента от всички разходи на едно лице от домакинството са за храна и безалкохолни напитки. Това е кошницата, която тежи най-много на българина. На второ място са харчовете за данъци и осигуровки, а 11 процента са за транспорт.
С минимална заплата у нас може да се купи малката потребителска кошница едва 9.6 пъти. За сравнение, в Румъния – 16.5 пъти, в Хърватия – 16.9, в Испания – 20.8, във Франция – 26.2, в Германия – 30, а в Нидерландия – 33.4 пъти.
Тоест, един германец може да си позволи същите основни храни три пъти повече от един българин. Това е не просто статистика. Това е пряка илюстрация на структурна бедност. Доходите не догонват цените, а пазарът не се саморегулира така, че потребителят да усети облекчение.
Най-осезаемо през септември са поскъпнали пилешкото месо, краставиците и кафето. И докато при кафето има глобални фактори, като например по-скъпата суровина и транспорт, то при останалите продукти няма икономическа логика те да струват повече от цените в Западна Европа, където разходите за труд и енергия са несравнимо по-високи.
Синдикатите отбелязват, че разликата между цените на едро и на дребно е смущаваща, като в някои големи вериги надценките достигат до 90 процента. Това означава, че печалбата по веригата се концентрира не при производителите, а при търговците на крайния етап.
Най-сериозният ни проблем е липсата на баланс между труд и потребление. Работещият човек у нас изкарва много по-малко, но харчи като западноевропейски потребител. В същото време минималната работна заплата у нас не отразява реалните нужди на домакинствата. В момента, в който цените на основните продукти растат дори с 1–2 процента месечно, за хиляди семейства това означава реално обедняване.
Политиките за доходите ни пък са реактивни. Те догонват инфлацията, вместо да я изпреварват. От друга страна вдигането на минималната заплата се случва, без да се отчита производителността на труда. При сегашната формула нито работодатели, нито синдикати, нито дори правителството не може да променя сумата, която се очаква да стане 1213 лв./620-22 евро от 1 януари 2026 година. Зад това автоматично увеличение обаче липсват ясни критерии, както и мисъл за подобряване на икономическата среда и производителността.
Някои смятат, че проблемът не е само в цените, а в липсата на конкуренция и ефективност. „В България има субсидиевъди, които вместо да произвеждат мляко, лапат субсидии. Конкурентната среда е нарушена. Когато няма конкуренция, някой винаги печели от това, и това не е потребителят“, коментира Левон Хампарцумян в телевизионно интервю на 16 октомври.
Според него решението е в кооперативното обединение на производители, както е в Западна Европа, където фермерите купуват и продават заедно, за да имат тежест пред търговските вериги.
Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика пък смята, че част от проблема идва от липсата на прозрачност по веригата на доставки. „Виждаме само цените на входа и на изхода, но не знаем какво се случва по средата. Без това знание трудно може да се говори за ефективен контрол“, посочва той.
Докато у нас институциите си разменят отговорности, Гърция неотдавна постигна споразумение с търговските вериги за 8% намаление на цените на над 2000 основни продукта, което ще остане в сила до края на годината. Мярката е доброволна, но ефектът е реален, защото е облекчение за домакинствата и контрол върху печалбите на веригите.
Но докато държави като Гърция търсят механизми за облекчаване на потребителите, България продължава да реагира по стария модел „след дъжд качулка“, чрез отчети и спорове между институции, без ясна стратегия за защита на домакинствата. Къде са насърчаването на производителите, стимулирането на реалната конкуренция и подобряването на контрола?
Без тези условия, нито еврото, нито икономическият растеж ще донесат осезаемо облекчение за българските потребители.
Истинският въпрос не е защо храните поскъпват, а защо доходите ни продължават да са най-ниските в ЕС, при това на пазар с толкова високи цени. Докато този дисбаланс не се промени, нищо хубаво не ни чака.
Източник: Banker.bg
