След завръщането на Доналд Тръмп на власт, в цяла Европа нарастват опасенията относно съществуващите зависимости от Съединените щати и дали те биха могли да се превърнат в риск за европейската сигурност. Една такава област, която сега е под наблюдение, са дигиталните плащания, пише DW.
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), Кристин Лагард, заяви, че е разтревожена. Наскоро пред ирландското радио NewsTalk тя заяви, че Европа ще трябва да „намали уязвимостите, които произтичат от това, че инфраструктурата на настоящата платежна платформа е чуждестранна собственост“ и да се увери, че има „европейска оферта – за всеки случай“. За нея е „важно да държим дигиталните плащания под наш контрол“.
Различни нива на зависимост в ЕС
Европейците са пламенни потребители на безкасови плащания, като 56% от всички безкасови транзакции през първата половина на 2024 г. са извършени с карта, според данни на ЕЦБ. Това са повече от 40 милиарда транзакции. Но степента на зависимост от американски картови мрежи като Visa и Mastercard варира значително в различните държави-членки на ЕС.
Някои страни, като Ирландия и Нидерландия, са напълно зависими от Visa и Mastercard, показват данните на ЕЦБ. Други, като Германия и Франция, имат свои собствени местни картови системи и следователно са по-малко зависими от американски фирми. В Германия Girocard държи над 70% от пазарния дял, докато във Франция националните платежни системи представляват близо 80%.
Колко сериозен е проблемът?
Един от експертите, който изразява по-скептична гледна точка, е Хуго Годшалк — консултант в сферата на плащанията с четири десетилетия опит във финансовата индустрия. Той казва пред DW, че ако се разгледа общият обем на плащанията в Европа — включително транзакциите между бизнеси — по-малко от 1% от стойността преминава през американски системи.
Наистина не може да се говори за доминация в този случай“, казва Годшалк, който е управляващ директор на PaySys — консултантска компания за платежни системи със седалище във Франкфурт, Германия.
Той също така поставя под съмнение твърдението на ЕЦБ, че националните системи не работят при трансгранични плащания. Това може да е вярно за покупки във физически магазини в чужбина, отбелязва той, но не и за онлайн пазаруване в рамките на Европа.
Възходът на плащанията, базирани на приложения
Уязвимостта на Европа не се изчерпва с плащанията с карти. Все по-често потребителите плащат със смартфони чрез приложения, където американски технологични фирми като Apple Pay, Google Pay и PayPal водят пазара.
Тези плащания, базирани на приложения, вече представляват близо 10% от всички транзакции на дребно, каза главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн пред публика по време на конференция в Корк, Ирландия, през март тази година, а годишните темпове на растеж там са двуцифрени.
Европейците са свидетели на „глобална промяна към по-многополярна парична система, като платежните системи и валутите все повече се използват като инструменти на геополитическо влияние и конкуриращи се юрисдикции“, които биха се стремили да утвърдят своята независимост от „чуждестранни парични сили“, каза той.
Тази зависимост излага Европа на рискове от икономически натиск и принуда, и има последици за нашата стратегическа автономност, ограничавайки способността ни да контролираме критични аспекти на нашата финансова инфраструктура“, предупреди Лейн.
Може ли руският модел да проработи за Европа?
Това, което остава мисловен експеримент в Европа, вече се е превърнало в реалност в Русия. След нахлуването в Украйна през 2022 г., Visa, Mastercard, American Express и PayPal прекратиха дейността си в Русия. Но президентът Владимир Путин се беше подготвил за такъв сценарий.
Той вече беше разпоредил години по-рано обработката на вътрешни транзакции с Visa и Mastercard да се извършва в рамките на Русия“, каза Годшалк. Това означава, че оторизацията, клирингът и сетълментът се обработват от руски процесори.
В резултат на това руснаците биха могли да продължат да използват издадените в Русия карти Visa и Mastercard, но само в рамките на страната.
Този подход би могъл да послужи и като временно решение за Европа, предполага Годшалк, тъй като би позволил на вътрешноевропейските плащания с карти да заобикалят мрежите на Visa и Mastercard, което би затруднило американските компании да прекъсват транзакциите в ЕС.
Но внедряването на такава система не е бързо решение. Въвеждането на общоевропейска регулация или законодателство в този смисъл би отнело поне две до три години, добави Годшалк.
В очакване на „дигиталното евро“
Годшалк смята, че предупрежденията на ЕЦБ относно зависимостите от плащанията са отчасти стратегия за популяризиране на идеята за така нареченото дигитално евро – валута, емитирана от Централната банка, която подобно на парите в брой не носи кредитен риск.
За разлика от това, парите в банковите сметки се създават от търговските банки и теоретично са по-малко сигурни. Ако банка фалира, парите могат да изчезнат – въпреки че застраховката на депозитите обикновено защитава клиентите от подобни загуби.
ЕЦБ работи по проекта за дигитално евро от 2021 г. Европейската комисия представи проектозакон през юни 2023 г., но Европейският парламент все още не го е одобрил.
Остават нерешени ключови въпроси, като например дали всички банки ще бъдат задължени да предлагат сметки в дигитално евро и дали търговците ще трябва задължително да го приемат. В резултат на това стартирането на дигиталното евро остава неясно и може да отнеме години.
До момента банковият сектор проявява малко ентусиазъм, тъй като се опасява, че ще загуби част от бизнеса си. А потребителите не са получили убедителни причини да преминат към новата система, отбелязва Годшалк.
Wero: Европейска платежна система в начален стадий
Проект, стартирал през 2020 г. и наречен Инициатива за европейски плащания (European Payments Initiative, EPI), също работи по създаването на местна алтернатива на американските платежни системи. Той обединява европейски банки и доставчици на платежни услуги от няколко държави.
Новата платежна система на инициативата се нарича Wero и беше пусната през юли 2024 г. Някои германски банки вече поддържат мобилни плащания чрез Wero. За разлика от традиционните банкови преводи, Wero не изисква 22-цифрен IBAN. Вместо това потребителите могат да изпращат пари чрез мобилен телефонен номер или имейл адрес — по начин, подобен на PayPal.
Проблемът? Почти никой не е чувал за нея. Проучване, проведено през октомври 2024 г. от германския портал за сравнение на цени Verivox, установява, че близо 90% от 1 000 анкетирани в Германия са заявили, че не знаят какво е Wero.
А какво да кажем за европейска мрежа от кредитни карти?
Това повдига въпроса защо Европа не е успяла да изгради собствена мрежа от кредитни карти, която да конкурира американските гиганти.
Годшалк отбеляза, че са правени няколко опита за създаване на европейска система от карти, но интересът, особено в големи страни като Германия и Франция, е нисък, главно защото обемите на трансграничните транзакции са сравнително малки.
В крайна сметка повечето от местните системи бяха продадени – по ирония на съдбата, на американски компании.
Източник: Economic.bg