Промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които да облекчат процедурите при пътното строителство и да променят начина, по който се одобрява строителната документация, подготвя Министерството на регионалното развитие. Сред идеите е да се създаде по-облекчен ред при непредвидени обстоятелства, възникнали след началото на строителството на пътен обект, обяви регионалният министър Иван Шишков пред представители на строителния сектор.
Той участва в единадесетата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“, организирана от Камарата на строителите в България.
Как точно ще изглежда облекченият режим и в кои случаи ще се прилага, засега не се уточнява. Шишков обаче посочи, че наред с това ще бъде променен начинът на одобряване на документацията, а целият процес по проектиране и архивиране трябва постепенно да премине в цифрова среда.
Паралелно с това държавата ще трябва да попълни липсващата информация за подземната инфраструктура и да я отрази в кадастралните карти. Това е съществено за инвестиционния процес, тъй като непълните данни за съществуващи мрежи и съоръжения могат да създават проблеми още при проектирането, а понякога и след започването на строителните дейности.
Дигитализацията на строителния сектор вече присъства и сред проектите, по които работи МРРБ – на сайта на ведомството са посочени единна информационна система по устройство на територията, цифрова трансформация на строителния сектор и въвеждане на строително-информационно моделиране в инвестиционното проектиране и строителството.
Към бъдещите промени в ЗУТ ще бъдат включени и вече обявените текстове, свързани с търпимостта. На срещата със строителния бранш обаче Шишков постави акцент и върху необходимостта правилата за самия строителен процес да бъдат формулирани така, че да оставят по-малко възможности за различно тълкуване от отделните администрации.
Магистрали и тунели чрез публично-частно партньорство
Другата голяма тема на срещата беше инфраструктурното строителство. Шишков отново потвърди намерението част от новите големи пътни проекти да бъдат реализирани чрез публично-частно партньорство. Като проекти, към които първоначално ще бъде насочен този модел, министърът посочи магистралата Русе – Маказа, автомагистрала „Черно море“ и тунела под Петрохан.
Това не е нова посока на правителството. Още през май Шишков заяви, че част от магистралите, които тепърва трябва да бъдат проектирани, могат впоследствие да бъдат изграждани чрез публично-частно партньорство. През септември и премиерът Румен Радев говори за използване на концесионен модел за „Черно море“ и Русе – Маказа.
По думите на регионалния министър извън плановете не остават и тунелът под Шипка и автомагистрала „Рила“, но при тях има натрупани проблеми, които първо трябва да бъдат решени.
Шишков говори и за петгодишен хоризонт за изпълнение на големи инфраструктурни обекти – чрез договори със строителните компании, чието финансиране да бъде осигурявано в рамките на този период. От съобщението на МРРБ обаче не става ясно кои конкретни проекти се включват в тази група и как тя се разграничава от обектите, планирани за публично-частно партньорство.
Санирането трябва да стане постоянна политика
Пред строителния сектор министърът засегна и бъдещето на енергийното обновяване на жилищните сгради. Според него процесът трябва да продължи и след приключването на отделните програми, като финансирането идва и от държавния бюджет, когато има наличен ресурс. Идеята, по думите му, е обновяването да престане да бъде кампанийна мярка и постепенно да се превърне в постоянна държавна политика.
По-общото послание на Шишков към бранша беше, че държавата трябва да осигури по-предвидима среда – както чрез законодателството, така и когато сама възлага строителство. Това, според него, означава ясни процедури, конкурси и търгове, както и предварително подготвени качествени проекти.
Източник: Economic.bg
