Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) даде зелена светлина за въвеждането на мултифондовете в системата на пенсионното осигуряване у нас. Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), трябва да осигури по-високи натрупвания за осигуряващите се в тях. А това ще означава и по-високи пенсионни плащания, отбелязват от Комисията за финансов надзор.
С този нов модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.
От регулатора дават отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система.
В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности,
например:
а) инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;
б) акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;
в) акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;
г) акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.
Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.
Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за
по-добра доходност на инвестициите.
Задължителното разпределяне в консервативен подфонд би довело до негативни последствия за осигурените лица. Осигуряването в УПФ е за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Макар и в по-малка степен, казаното се отнася и за участието в балансиран подфонд по подразбиране. Така например, при проучване на опита на Хърватия се установи, че при въвеждане на мултифондова система, лицата са били задължително разпределяни в балансиран подфонд. Впоследствие Хърватия предприе промени в пенсионното си законодателство и понастоящем лицата се разпределят съобразно възрастта им.
Понастоящем пенсионните дружества в допълнителното задължително осигуряване събират 2 основни такси във връзка с дейността на УПФ и ППФ, чийто максимален размер е определен в кодекса:
а) удръжка от всяка осигурителна вноска – до 3,75 % от вноската;
б) инвестиционна такса – до 0,75 % годишно от стойността на нетните активи на фонда.
Със законопроекта се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката
от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. По този начин се насърчава по-активното управление и постигането на по-висока доходност.
Необходимо е да се подчертае, че предложените със законопроекта стойности на таксите са максимални размери, като всяко ПОД по своя преценка може да ги определи и в по-нисък размер.
Не се предвиждат промени в таксите при допълнителното доброволно осигуряване,
тъй като в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона. Освен това в доброволното осигуряване инвестиционната такса зависи изцяло от постигнатата доходност при управлението на фондовете.
Източник: Banker.bg
