Митата на американския президент Доналд Тръмп запашват да качат глобалния правителствен дълг до равнища, които не са достигани от края на втората световна война, предупреди директора на управлението за фискална политика на Международния валутен фонд Витор Гаспар. Той обясни, че сегашният най-песимистичен сценарий на кредитора, при който публичните задължения могат да скочат от 92.3% от световния БВП до 117% през 2027-а, може да се окаже дори оптимистичен, ако търговското напрежение продължи да ескалира.
„През 2025-а несигурността рязко се нажежи, както търговската така и геополитическата, условията за финансиране се затегнаха, колебанията на финансовия пазар се засилиха и натискът на разходите стана по-интензивен“, посочи Гаспар.
В публикуваната на 23 април пролетна оценка на глобалната фискална перспектива експертите на Фонда обръщат внимание, че съотношението от 117% на дълга към БВП е най-високото след края на втората световна война когато през 1946-а то е достигнало рекордните 150% от БВП на глобуса. След което, през 60-е и 70-е години на миналия век е намаляло рязко.
По-голямата част от „реципрочните мита“ на Белия дом, обявени на 2 април, засега са в режим на 90-дневна пауза и Вашингтон и търговските му партньори се опитват да договорят сделки през идните месеци, които да редуцират налозите. Просветлява дори „китайският фронт“ след признанието на американския финансов министър Скот Бесънт на 22 април, че търговската война с Китай, за който митническите ставки на Тръмп остават 145%, а китайските за американските стоки – 125%, е „безсмислена“. А по-късно и самият стопанин на Белия дом повтори коментарите на Бесънт и каза, че налозите за китайския внос могат „да паднат значително“.
Гаспар подчерта, че световното публично дългово бреме вече е било „високо, нарастващо и рисково“ през 2024-а когато за първи път прескочи летвата от 100 трлн. щ. долара. И допълни, че през тази година „много голямата несигурност“ по отношение на търговските политики означава, че държавите „трябва да удвоят усилията си“ да „вкарат в ред фискалните си къщи“.
Забележките на Гаспар, споделени за „Файненшъл таймс“, идват след като МВФ публикува прогнозите си, че държавите, пълнещи 75% от глобалния БВП, могат да увеличат дълговата си тежест през тази спрямо предишната година.. Сред тях са Съединените щати, Китай, Германия, Франция, Италия и Великобритания.
Базовият дългов сценарий на МВФ е идентичен на публикувания през октомври, че съотношението на глобалния дълг към БВП ще надхвърли 100% до края на десетилетието, надхвърляйки предпандемичната върхова стойност. В него обаче се посочва, че „рисковете от дори по-високи дългови равнища са нараснали“.
Гаспар оцени високо плановете на новото германско правителство да разхлаби дълговата спирачка като „много значителна“ стъпка, която ще позволи на Германия да увеличи публичните инвестиции за инфраструктура и други приоритети. „Това предоставя гъвкавост на страна, която има ниски дългови равнища в сравнение със стандарта на напредналите икономики, да харчи повече“, отбелязва той и добавя, че не очаква тази мярка да застраши финансита на най-голямото европейско стопанство.
Гаспар похвали и френските управляващи за „много обещаващите“ събития при прокарването на бюджетите им и ги определя като „движение в правилната посока“. И че приемането на бюджета наистина е намалил несигурността.
Източник: Banker.bg
