Борбата с антисемитизма изглежда нещо толкова естествено, но в същото време в много университети в западни държави няма да позволят събитие като днешното и не биха допуснали в сградите си посланика на Израел. Това призна израелският посланик у нас – Негово Превъзходителство Йоси Леви Сфари по време на дискусия на тема „Глобалната битка с антисемитизма в епохата на социалните мрежи, ИИ и изопачаването на информация„, провела се в края на седмицата в Аула Магна на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Посланик Сфари обясни, че причината за подобен „бойкот“ е академичният „тероризъм“, който като всеки тероризъм представлява крайните действия на едно малцинство, насочени срещу определени желания на мнозинството, като например да поддържа връзки с Израел. Израелският посланик разказа и как преди ден известният в Израел инфлуенсър Юсуф Рабат разпространил информация, че в България организират кулинарен и музикален фестивал, но с вход „забранен“ за ционисти. Какъв е този фестивал така и не стана ясно – посланик Сфари само уточни, че на снимки от минали години се вижда, че е посещаван от хора с „наркомански вид“.
Той добави, че принципно има не малко хора, които смятат, че държавата Израел не трябва да съществува и че дори популярният в САЩ журналист Тъкър Карлсън е призовал гражданите на Израел да си направят ДНК тест, за да докажат връзка с родината си. По този повод посланик Сфари призна, че едните му баба и дядо са от Йемен, други са от Либия, а трети са от Ирак и това поставя въпроса къде всъщност Карлсън го праща да живее и защо тъкмо гражданите на Израел трябва да доказват подобно право на гражданство? Той бе категоричен, че това е антисемитизъм в действие и че говори за здравето на обществата.
След това посланик Сфари прикани присъстващите на дискусията да изгледат кратък клип, създаден по действителен случай в България. В него българска еврейка разказва за притесненията на сестра си, която след приемането на едни от най-сериозните промени в Закона за защита на държавата през 1941 г. трябвало да ходи на училище, закачайки на дрехата си жълтата звезда на Давид. Тя много се притеснявала от момента, в който ще отвори вратата на класната стая и всички съученици ще погледнат към нея. За нейна огромна изненада обаче, когато дошъл този миг и тя влязла в стаята, се оказало, че всички ученици в нея си били сложили звездата в знак на солидарност.
Дали тази история ще се повтори по същия начин днес в Европа или в САЩ? – попита посланик Сфари.
„Надявам се, че отговорът е „да“ – заяви проф. д-р Румяна Маринова-Христиди – ръководител на специалността „Хебраистика“ в Историческия факултет на Софийския университет, която бе един от организаторите на дискусията. Преди това тя изнесе следната статистика – през 2025 г. е отбелязан своеобразен рекорд – регистрирани са 6819 случая на антисемитизъм по света.
Убитите при крайни прояви на антисемитизъм през 2025 г. са 40 души, което е с 66% повече от 2024 година. Проф. Маринова – Христиди отчете и че официално повечето от случаите на антисемитизъм изобщо не се обявяват.
Във времена, в които антисемитизмът, достига невероятни нива и става изключително насилствен, ние трябва да се научим да го разпознаваме по-добре и да разширим преподаването за Холокоста, обясни проф. Маринова – Христиди.
В тази посока от особена помощ е дефиницията на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA), която България следва, а освен това тя е една от първите държави в света, които през 2017 г. си определя национален координатор по антисемитизма. През февруари 2021 г. 9 университета в България, включително и Софийският, приемат дефиницията за антисемитизъм и започват да я използват в работата си.
Посланикът на Аржентина у нас Алехандро Сотнер Майер разказа, че неговият прадядо е бил финансов министър в Австро-Унгарската империя през 1911 година. Той вярвал, че стабилността на финансите почива на абсолютния интегритет на институциите. За съжаление обаче тези институции не успели да спрат варварството и заради това през 1938 г., когато Австрия е анексирана от Германия при така наречения Аншлус, дядото на Н. Пр. Алехандро Сотнер Майер решава да напусне любимата си Виена заедно със семейството си. Установява се в Аржентина, която е дом на най-голямата еврейска общност в Латинска Америка, (включително там бягат и немалка част от военнопрестъпниците – нацисти), и където и днес живеят около 140 евреи, оцелели от Холокоста.
След това той обърна внимание на обстоятелството, че по време на събитието в Софийския университет, Израел е предал на Аржентина председателството на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA). Н. Пр. Алехандро Сотнер Майер отбеляза, че това не е бюрократично упражнение, а реален израз на отношението на Аржентина към антисемитизма.
„Нацията ни е ужасена от международния тероризъм„, продължи посланик Майер и направи кратък преглед на терористичните актове, основани на антисемитизма, започвайки от 1992 г., когато при бомбен атентат срещу израелското посолство в Буенос Айрес загиват 21 души. Две години по-късно – през 1994 г. е разрушен израелски център в Аржентина, при което загиват 85 души, а над 300 са ранени. Смята се, че зад тези терористични актове стоят ирански групировки и ливанската организация „Хизбула“. След това посланик Майер припомни и терористичния акт на 18 юли 2012 г. на паркинга на летище „Бургас“ в Сарафово, при който загинаха 7 души, а 35 бяха ранени.
По отношение на председателството на Аржентина на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) посланик Майер отбеляза, че мотото им ще бъде „Да разширим границите на паметта за Холокоста“. През 2026 г. предстоят два ключови проекта. Първият е свързан с осигуряване на достъп до архивите на Аржентина и по-специално до тези на външното й министерство, свързани с Холокоста и Втората световна война. Вторият – регионални инициативи, които да направят дейността на IHRA по-позната на територията на Латинска Америка.
Според посланик Майер това, че именно Аржентина е председател на IHRA, има ясно послание към света: „Ние помним миналото, действаме в настоящето и няма да позволим на сенките на антисемитизма да затъмнят бъдещето ни“.
След това изказване на видеоекран в университета бе излъчено поздравление от Мауро Беренщайн, председател на еврейската общност в Аржентина. Последва поздрав и от българския ръководител на делегацията в IHRA и генерален директор на дирекция „Глобални въпроси“ в Министерството на външните работи на България – Емилия Кралева.
В изказването си тя призна, че днес социалните мрежи и ИИ се използват за засилване на антисемитизма и за по-бързото и по-широкото му разпространение по света. По думите й борбата срещу антисемитизма е неделима част от борбата за бъдещето на Европа.
Д-р Алина Леви – председател на „Шалом“ в България – също говори за новите механизми за разпространение на антисемитизма – през дезинформация и фалшивите новини в социалните мрежи, до информационни платформи, където приоритет се дава на скоростта на разпространение на информацията, а не на нейната точност и прецизност. Тя бе категорична, че борбата с антисемитизма е неделима част от образованието и по-специално то трябва да е насочено към разпознаването на лъжата, включително и на онази, генерирана с ИИ в интернет пространството.
Хана Вейлер, която е председател на Еврейския студентски съюз в Германия, също постави сериозен акцент в изказването си върху това, че случващото се в дигиталния свят е неделима част от общото възприятие за това какво е антисемитизмът днес. Тя добави, че то се отразява на психическото здраве на учениците и студентите евреи, като някои от тях дори са развили психически заболявания и са напуснали училищата си.
„Ние трябва да обясним, че антисемитизмът не е мнение и когато се появи, трябва да му се поиска отговорност и да има публично разследване. Затова е важно да се преподава и в учебните програми.
Евреите имаме право да живеем в Европа – нашите предци са допринесли за нея и ние не искаме да бъдем смятани за чужди тела. Ние не сме гости, ние сме част от Европа„, бяха част от емоционалните послания на Хана Вейлер.
Проф. д-р Румяна Маринова-Христиди обясни на Хана Вейлер, че пътят на борбата с антисемитизма е в пет стъпки – първо, се приема дефиницията на IHRA, на второ място се приема закон срещу антисемитизма, на трето – се гарантира неговото прилагане, на четвърто – се работи за неговото социална признаване, а на пето – се работи за образованието на следващите поколения.
Източник: Banker.bg
