На 20 декември е професионалният празник на Сметната палата. Отбелязва се от 2000 г. по решение на ръководството на Сметната палата. Сметната палата продължава традициите в бюджетния контрол на Върховната сметна палата, създадена със закон през 1880 г. и функционирала до 1947 година.
Първият български Закон за Върховната сметна палата е приет през 1880 г. от Второто обикновено Народно събрание. Законопроектът, внесен от министъра на финансите Петко Каравелов. На първо четене е разгледан на 9 декември, а на второ четене – на 14 декември. В дебатите по законопроекта видният български държавник Стефан Стамболов изрича знаменателната фраза по адрес на служителите на Върховната сметна палата:“Те треба да бъдат такива, на честността на които сме убедени всинца”. Официалното откриване на палатата става на 1 март 1881 година.
Българската Сметна палата е една от първите институции след Освобождението
Нейното създаване е предвидено още в Търновската Конституция, приета през 1879 година. В чл. 105 от нея се посочва, че сред „работите”, които има да върши Народното събрание, е и задължението „да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета”.
През 1880 г. Второто обикновено Народно събрание приема Закона за Върховната сметна палата. Той е обнародван в „Държавен вестник“ на 20 декември 1880 година.
С него институцията получава право да упражнява последващ административно-финансов контрол върху отчетните ведомости и книжа на всички правителствени учреждения и е задължена да представя на парламента подробен отчет за изпълнението на държавния бюджет. Върховната сметна палата може да възбуди „съдебно преследванье против виновните чрез надлежното министерство“, ако установи злоупотреба при своите проверки.
Върховната сметна палата функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.
Възстановяне на институцията
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. Съгласно закона Сметната палата се състои от председател и 10 члена с мандат от 9 години. На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избира за председател на Сметната палата доц. Георги Николов, а на 24-ти ноември 2005 г. са избрани 10 члена на Сметната палата.
На 4 декември 2001 г. 39-то Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата, с който нормативната уредба на българската върховна одитна институция се привежда в съответствие с международните одитни принципи и стандарти и регламентите на Европейския съюз.
На 28 юли 2023 г. от Народното събрание е избран Димитър Главчев за председател на Сметната палата. Сметната палата се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове.
Сметната палата одитира държавния бюджет; бюджетите на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса, общините и други бюджети, приемани от Народното събрание.
Извършва одити на Народното събрание, Министерския съвет, министерства, ведомства, агенции, комисии и други разпоредители с бюджетни средства, както и на Българската академия на науките, държавните висши училища, Българското национално радио и Българската национална телевизия и други. Тя одитира също средствата от фондове и програми на Европейския съюз.
Сметната палата одитира още и БНБ, възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг и общинския дълг; приватизирането и концесионирането на държавно и общинско имущество; изпълнението на международни спогодби и други.
Сметната палата извършва одити и на държавните предприятия, които не са търговски дружества, както и на търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала.
Сметната палата е член на Международната организация на Върховните одитни институции ИНТОСАЙ от 2001 г. и на Европейската организация на Върховните одитни институции ЕВРОСАЙ от 2002 година.
Източник: Banker.bg
