На 27 януари 1885 г. е утвърден Закон за учредяване на Българската народна банка (БНБ). Според него, БНБ е държавно кредитно учреждение с основен капитал 10 000 000 златни лева, който се внася от държавата и е собственост на банката.
За първи път на БНБ е предоставено изключителното право да издава банкноти, осигурени със злато, в количество, равно на 1/3 от номиналната им стойност. Кръгът на операциите е разширен, като на банката е разрешено да приема на влог капиталите на спестовните каси, да дава заеми срещу залог на недвижими имоти, да кредитира държавата, общините и земеделските каси.
Началото на БНБ е поставено на 25 януари 1879 г., когато е утвърден проектът на устав на БНБ.
Според документа, банката има за цел да съдейства за възраждането и правилното развитие на търговията, да регулира търговските отношения и кредита в Княжество България. Капиталът в размер на 2 000 000 франка се предоставя от държавата. В устава не се предоставят емисионни права на банката, а се разрешават следните банкови операции: приемане на парични влогове и на суми на текуща сметка; заеми срещу залог на ценни книжа и ценни метали; сконтиране на търговски ценни книжа; преводи на парични суми; търговия с ценни метали и ценни книжа; приемане на документи и ценности на съхранение; съхраняване на свободните държавни парични средства на безлихвена текуща сметка; откриване на подписки за държавни и общински заеми.
На 6 юни 1879 година БНБ извършва първата си банкова операция –
държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите – на депозит. А на 6 август пък е извършена първата кредитна сделка.
Юридическият акт от 1885 г. изрично гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти,
които представляват законно платежно средство на територията на държавата. Операциите, които законът разрешава на БНБ, я характеризират като банка, съчетаваща емисионни функции, кредитиране на държавата, съхраняване на паричните средства, касово обслужване на държавния бюджет, от една страна, с извършването на типичните за търговска банка влогово-депозитни и кредитни сделки. Съчетаването на дейност по прякото банково обслужване на стопанството и населението със задължения на централна банка е особеност, която се запазва в продължение на няколко десетилетия.
В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите,
която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.
Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти. Уставът определя много точно и подробно устройството и дейността на банката и отношенията между нея и правителството. През същата година – на 1 септември, БНБ пуска в обращение първите български банкноти.
Източник: Banker.bg
