Димитровден е народен и православен празник, който се отбелязва на 26 октомври в памет на Свети Димитър Солунски.
Той е роден през 3 век в Солун, а баща му е градоначалник на града. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.
На този ден празнуват всички, които носят имената: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.
Според народните представи
от Димитровден започва зимата, а народната поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“.
Според легендата Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.
На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.
Датата 26 октомври е приета и за ден на градовете Сливен, Видин, Айтос и Радомир. Също така е и
професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители.
В старопланинските райони следят, ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата.
Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.
Източник: Banker.bg
