На две четения в един ден парламентът прие законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 – 2027″. Този договор е подписан за Република България на 11 септември 2025 г. в София и за Европейската инвестиционна банка на 17 септември 2025 г. в Люксембург. По него България ще получи заем в размер на 250 млн. евро.
Средствата от него ще постъпят в държавния бюджет и са предназначени за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани по програмите „Транспортна свързаност“, „Околна среда“, „Развитие на регионите“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.
Заемът е част от кредитна линия в размер до 1 млрд. евро, одобрена от ЕИБ за България в подкрепа на националното съфинансиране на проектите, изпълнявани със средства от Фондовете на Европейския съюз при споделено управление през текущия програмен период.
По тази кредитна линия през 2024 г. е сключен първи финансов договор за структурен програмен заем, който е ратифициран от Народното събрание със закон, приет на 16 януари 2025 година.
С въпросния Финансов договор е определен лимита за финансиране по кредитната линия (до 1 млрд. евро), в рамките на който да бъдат сключвани финансови договори за структурни програми заеми за покриването на националния принос по проектите, изпълнявани със средства от Фондовете на ЕС при споделено управление през програмния период 2021 – 2027 г., съобразно бюджетните нужди на страната, и е отпуснат първия структурен програмен заем в размер на 250 млн. евро. Заемът е напълно усвоен.
За предходните два програмни периода, Банката е отпуснала два такива структурни програмни заема, съответно за периода 2007 – 2013 г., в размер на 447 млн. евро, и периода 2014 – 2020 г., в размер на 500 млн. евро, със средствата от които е било осигурено покриването на националното съфинансиране на 11 377 проекта, изпълнявани по оперативните програми със средства от Фондовете на ЕС, в областта на транспорта, околната среда, регионалното развитие и иновациите и растежа.
Освен това днес парламентът ратифицира на две четения и спогодба с Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото, която вече е била подписана на 10 декември 2024 г. в Брюксел.
Малта е един от традиционните партньори на България и двустранните отношения до момента се основават на стабилна договорна база. Налице е и действаща спогодба, която е подписана на 23 юли 1986 г. в гр. София, ратифицирана с Указ № 3119 на Държавния съвет от 17 септември 1986 г., в сила от 1 януари 1988 година.
След 1990 г. настъпват съществени промени в икономическите условия в международен аспект и в българското законодателство, а самият Модел на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) претърпява над 6 редакции, последната от 2017 г. във връзка с глобалния проект за противодействие на свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Base Erosion and Profit Shifting Project, BEPS).
Привеждането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Малта към минималните стандарти на ОИСР, залегнали в Плана BEPS, е един от основните мотиви за сключване на новата спогодба. От друга страна, следва да се отбележи, че България получи препоръки в последния Доклад от партньорската проверка на ОИСР по Мярка 14 от Плана BEPS – „Създаване на по-ефективен механизъм за разрешаване на спорове“ и новата Спогодба е ключова стъпка в тази посока.
Други съществени договорености в Спогодбата отразяват правилата за формиране на места на стопанска дейност, данъчното третиране на международния транспорт, сделките между свързани лица, облагане на някои пасивни доходи при източника, като например лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и печалби от прехвърляне на акции или съпоставими права, при определени условия.
В съответствие с политиката на Малта се запазва ефективното освобождаване на дивидентите, реализирани от местни лица на България. Освен това е постигната договореност за освобождаване от облагане в държавата на източника на дивиденти, начислени в полза на държавата, органи на местна власт, централната банка, изцяло притежавани образувания от държавата, както и в полза на пенсионни фондове.
България си запазва правото да облага с данък при източника на дивидентите с 5 процентна ставка, когато не са освободени от облагане на друго основание.
Източник: Banker.bg
