Българският историк, професор в СУ „Св. Климент Охридски“ и академик на БАН Иван Илчев представи официално книгата атлас „Македония в европейската етническа картография“ на 10 юни. „Възхищавам се на умението на македонците така умело да прикриват своята „многовековна идентичност“, че на никоя етнографска карта от 19 в. македонци няма“, каза в словото си той. Акад. Илчев представи труда си в рамките на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ точно в период, в който в публичното пространство изтече проектодоклад на австрийския евродепутат Томас Вайц за напредъка на югозападната ни съседка към европейската интеграция.
Докладът предизвика напрежение между София и Скопие, след като премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски обяви, че в него се признава „многовековната македонска идентичност и сегашен македонски език и идентичност“. В крайна сметка Комисията по външни работи на Европейския парламент отложи гласуването на доклада за 24-26 юни: Скандалният доклад за Северна Македония в ЕС: Отложиха гласуването в ЕП заради напрежението с България.
Предаваме ви речта на акад. Иван Илчев при представянето на атласа:
„Всяка вечер бедният Авраам си лягал гладен и всяка вечер се молил сърцераздирателно на Господ: „Господи, помогни ми поне веднъж – нека спечеля билет от лотарията!“. Господ го слушал ден, два, три и накрая му писнало и ревнал от небето: „Аврааме, дай ми шанс – купи си билет от лотарията“.
Та отношението на българската държава към представянето на нашата версия за етническата история на Македония се колебае като махало между две крайности.
Едната бе изразил в навечерието на Балканските войни Иван Евстатиев Гешов, който като министър-председател, в отговор на предложение да се захванем с пропаганда в Европа, бе отсякъл строго нравоучително в писмената си резолюция: „Нашата кауза е дотолкова права, щото не се нуждае от защита“. Което показва правотата на увековечената от Александър Островски максима „И най-мъдрият си е малко прост“, защото събитията от последвалите няколко години доказаха, че и най-опитните и добре подготвени политици могат гръмовно да грешат.
Втората се крие в непрестанния поплак и безспирното жалостиво нашенско вайкане, че европейците не ни разбирали, че не знаели какво всъщност се е случвало през вековете в земите ни и – най-важното – че не ги интересувало.
Още: „България няма да има допълнителни условия“ Георг Георгиев успокои властта в Скопие (ВИДЕО)
Че защо ще знаят и защо ще ги интересува? Както основателно казва Хамлет при друг случай: „Каква му е Хекуба; той на нея какъв ѝ е, та тъй реве?“. Къде са Балканите в учебниците по история, география и литература, използвани в училищата на западноевропейските страни? Няма ги. Пардон, след античността се мярват веднъж-дваж в качеството си на пушечно месо в годините на Балканските, Първата и Втората световна война. Дума няма за културата им, за литературата им, за изкуството им. Това не би трябвало да ни учудва. Че преди няколко дни виден български политик, един от кандидатите да поведе държавата ни, призна весело, че няма никаква идея какъв е планът „Барбароса“, или „Барбарос“, както го изрече погрешно… (бел. ред. – става въпрос за Кирил Петков, който отговори на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, след като Борисов обвини ПП-ДБ в опит за саботаж срещу въвеждането на еврото, използвайки като сравнение името на плана на Нацистка Германия за нахлуване в СССР във Втората световна война).
Да се сърдим ли на европейците за незнанието им?
Та трябва ли да се сърдим и да упрекваме европейците за незнанието им.
Какво ние сторихме през годините, за да променим това отношение и това незнание?
Създадохме ли нови лекторати по български език и култура, та да възпитаме поколение от млади специалисти, които биха се превърнали в приятели на народа и държавата ни?
Не, но пък затворихме с херостратовска страст отдавна утвърдени лекторати в центрове на световното знание и сега със завист, която не може да победи апатията ни, гледаме как съседите ни на югозапад откриват свои лекторати. В Пекин, откъдето се върнах преди седмица, Университетът за чужди езици, който години наред се противопоставяше на обучението на македонски език с аргумента, че е диалект на български, миналата есен отстъпил и приел македонски лектор. Между другото, колегите се оплакаха – не зная дали е вярно или не – но от години насам българските дипломати там не проявявали интерес към инициативите им и на практика били загубили връзка с тях. Склонен съм да им дам вяра, като имам предвид, че специално настоях обсъждането на превода на историята на китайски да стане на 24 май – дойдоха десетина-петнайсет директори и заместник-директори на институти и трийсетина докторанти, но български представител не снизходи до тази „незначителна“ инициатива. Вероятно всяка година излизат по десетина истории на България, писани от български автори и преведени на китайски език. Но какво се чудя – че на уеб страницата на посолството не бяха и отбелязали 24 май – този „маловажен“ празник на България и българите. Да не казвам какво беше отбелязано.
Продължихме ли утвърдената вече традиция за редовни конгреси по българистика, на които се събираха стотици, ако не и хиляди учени от цял свят, които разпръскваха в своите страни знанията за България?
НЕ!
Още: „Подмолният лобизъм на Скопие си е казал думата“: Проф. Павлов за доклада на Вайц
Единственото изключение бе конгресът, който организира Исторически факултет на Софийски университет преди няколко години и в който участваха повече от петстотин учени. Но това не е по силите на един факултет. БАН, като институция, издаде книги за единството на българския език и за българските азбуки. И дотук.
Организирахме ли големи международни конференции по въпросите, които ни интересуват във взаимоотношенията ни с Република Северна Македония, конференции, на които да каним не само учените, които споделят позициите ни – а, за съжаление, техният брой намалява всяка година – а и тези, които се колебаят, та и тези, които са на противни позиции, за да изригне дискусия, основана не на политически, както става обикновено, а на обективни исторически аргументи?
НЕ!
Организирахме ли международни училища за докторанти и постдокторанти по тези въпроси, за да ги въведем в документното богатство за нашата история, а не в изсмукани от пръстите трактовки на т. нар. „учени“, които си примрежват очите за да не ослепеят от блясъка на фактите в документите.
Още: Докладът на Вайц и „македонският език“: Проф. Кочева за истинските намерения на Скопие
НЕ!
Отпускаме ли целеви средства за стипендии на млади докторанти от чужбина, които да влязат в архивите и сами, без никой да им влияе, да си съставят мнение за характера на историческите събития?
НЕ!
Отпускаме ли средства, за да издаваме на чужди езици, и то не у нас, колкото и да уважавам издателствата на БАН и СУ, а в авторитетни европейски издателства, сериозни монографии, основани на внимателно проучване на фактите?
НЕ!
Отпускаме ли целеви средства за конкурси за създаване на филми или на електронни продукти, за отразяване на събитията в Централните Балкани от Средновековието до наши дни?
НЕ!
Всичко това преди няколко години изброих в едно телевизионно студио – изводът тогава бе, (че) резултатът от несъществуващите усилия е нула във всяко едно отношение. Оттогава досега притурихме нула, умножихме инициативите по нула, вдигнахме ги на квадрат по нула, за да стигнем днес до същия резултат.
Не ми се иска и аз да повтарям след героя на филма „Бялото слънце на пустинята“ Верешчагин: „за държавата ми е обидно!“, но се налага. Същата тази държава, която при всеки удобен случай се бие по влакнатите гърди като Бай Ганьо и вика „Булгар, булгаар!“ пред недоумяващите и удивени погледи на околните.
Затова Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ прави каквото може, за да запознае европейците с някои кървящи за нас въпроси. Затова бе подготвена и двуезичната изложба, а после и представяния тук атлас етнографски карти, за да проличи не какво си мислим ние по тези въпроси, а какво са мислели авторитетни специалисти, преди политически съображения да са затулили реалността.
Още: За Мицкоски „френското предложение“ било „нож в белия дроб на македонската идентичност“
Уверените в „македонската идентичност“ власти в Северна Македония
С тези карти допълваме и едно изявление, което министър-председателят на Република Северна Македония Християн Мицкоски направи преди няколко дни, че „Никой няма право да оспорва нашата многовековна идентичност и нашия роден македонски език, който има вековни корени“. Без да броя, че самата му забрана е плод на дълбоко вкоренена тоталитарна традиция, защото никой не може да забранява никому да мисли… Нека го допълня – възхищавам се на умението на македонците така умело да прикриват своята „многовековна идентичност“, че на никоя етнографска карта от 19 в. македонци няма, така както в стотиците исторически карти, разпространявани в Интернет, за периода 10-11 в. няма нито Македония, нито Самуилова държава, а само „България“, нещо, което и сами можете да проверите.
И като говорим за Република Северна Македония, нека хвърля светлина върху един проблем, който обичайно вълнува колегите ни от македонската част на Комисията – този за приноса на нашата държава при подготовката на изложбата, а после и на атласа. Да кажем с гордост, той е значителен, достоен е за завистта на колегите, отговаря на нашите стремежи в това отношение и възлиза на огромната за възможностите на родината ни сума от нула лева и нула стотинки. На същото похвално ниво е и участието на държавата в подготовката и печатането на атласа.
Когато миналата година показахме изложбата, държавата, разбирай Министерството на външните работи и нашите евродепутати, ентусиазирано заяви, че е наложително да бъде показана в Европа, да се изложи в Брюксел. Бързо се оборавиха обаче и удариха заден ход: „Да не се разсърдят македонците“. Затова благодаря искрено на доскорошния посланик в Скопие Ангел Ангелов и екипа му за риска, който поеха да я представят там и само там – в Европа.
Затова съм благодарен на тези, които без помисъл за корист, защото от подобни инициативи и издания не се печели, поеха риска с едно издание, с чието полиграфическо оформление може да се гордеем“.
Акад. Иван Илчев изказа благодарността си към издателите, включително Димитър Томов, Димитър Димитров и Иван Димов, на художника Петър Добрев, на редакторката и на българския, и на английския текст Адриана Момчилова.
„Когато си мисля за техния ентусиазъм, две неща ми идат наум: първите редове на полския химн: „Полша все още не е загубена, Докато сме живи“ и думите на Тарас Булба от повестта на Гогол; „Има още барут в барутниците“.
Или, казано с прости думи, в рамките на възможностите си предлагаме този лотариен билет. Дали ще спечели, ще зависи обаче не само от нашите усилия“, завърши акад. Иван Илчев.
Още: Пари за подкупи да има „македонски език и идентичност“ – проф. Ташев разказа. „Това показва къде ги стяга чепикът“
Източник: Актуално
