Със 131 гласа „За“ (58 от ГЕРБ-СДС, 24 от ПП-ДБ, 20 от ДПС – „Ново начало“, 12 от БСП – „Обединена левица“, един от ДПС- ДПС, 16 от ИТН), с 25 „Против“ (17 от „Възраждане“ и 8 от „Величие“) и 25 „Въздържал се“ (15 от „Възраждане“ и 10 от МЕЧ) парламентът одобри на първо четене промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, предложени от Министерския съвет.
За да защити законопроекта, в пленарната зала бе дошъл министърът на правосъдието Георги Георгиев. Той обясни на депутатите, че България, поради продължаващо бездействие на политически отговорни фактори,е попаднала в „сивия списък за пране на пари“, като държава, в която има стратегически слабости в борбата с тези явления.
С предложения Законопроект от Министерския съвет се изпълняват част от ангажиментите, които България има по отношение на подобряването на условията за предотвратяване на изпирането на пари, затягане контрола във финансовия сектор, включително по отношение на конкретни установени слабости в рамките на съществуващото законодателство.
С приемането на Законопроекта, България ще приведе в съответствие и транспонира Директива 2024/1640. Освен това така страната ни ще успее да изпълни ангажиментите си и към ОИСР и към една от частите в Плана за възстановяване и устойчивост.
Министър Георгиев добави и че с предлаганите промени ще бъде дадена възможност и на българската икономика да привлича чуждестранни инвестиции и така да създава работни места, тъй като в момента за нея не е никак добра атестация, че е в сивия списък за пране на пари.
На следващо място с предлаганите мерки ще се цели намаляване на административната тежест. Причината е, че тъй като сме в сивия списък, българските банки са обект на сериозни проверки, като дори и международни кореспондентски банки понякога им отказват разкриване на кореспондентски сметки. Това е причината българските граждани да подписват огромно количество документи при откриване на банкова сметка.
С предлаганите законодателни промени се предвижда Агенцията по вписванията да осигури техническа възможност за ограничаване на достъпа до вписаните обстоятелства за действителните собственици в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и в регистър БУЛСТАТ.
Предвижда се и завишаване на санкциите за нарушения. Например, ако деянието не съставлява престъпление, максималната глоба за физическо лице от 10 000 се вдига на 15 000 лв., ако е юридическо лице или търговец, ще подлежи на имуществената санкция от 75 000 лв., вместо досегашните 50 000 лв. Когато нарушителят е лице по Закона за мерките срещу изпирането на пари, се предлага санкцията от 100 000 лв. да стане 150 000 лева.
По законопроекта има постъпило становище от Асоциация на българските застрахователи, които изразяват несъгласие с предложените изменения в Кодекса за застраховането.
По време на дебатите по предлагания законопроект не мина без упреци към опозицията. Председателят на правната комисия Анна Александрова попита съпартиеца си Александър Иванов как е станало така, че България е влязла в сивия списък, при положение, че преди това е била пример за борец ещу тероризма и изпирането на пари. Иванов я посъветва да отправи питането си към Асен Василев, защото той бил финансовият министър, управлявал най-дълго през последните четири години.
Димо Дренчев от „Възраждане“ предупреди, че със законодателните промени има риск да сме отишли в другата крайност и от Министерството на правосъдието така да са „пренатегнали“ нещата, че бизнесът да страда още повече.
Министър Георгиев му отговори, че именно съчувствието, че един осъден – с влязла в сила присъда – не може да бъде акционер в застрахователна компания, е докарало България до сивия списък. Той уточни, че ще има още прецизиране на нещата, като при тях водещи ще са ДАНС.
Източник: Banker.bg
