„Софиянци трябва да си изстрадат промяната и спасителите. Явно българинът научава по трудния начин уроците си“. (Бойко Борисов, председател на ГЕРБ)
Ако вождът на ГЕРБ бе малко по-умен и не толкова тщеславен, той би могъл да излезе с чиста печалба от цирка, който планира и разигра с помощта на верните си политически васали от БСП. Сега остана усещане, че спря преждевременно, защото се уплаши, че играта ще загрубее. Освен това, верен на себе си, той в злорадството си се изпусна, та след това трябваше да обяснява, че „участието на ГЕРБ в стачката било абсурд и те не извличали изгоди от изгодите на столичани“ (грешката е вярна – всички медии тиражираха именно този лапсус, въпреки че сигурно е имал предвид „несгодите на столичани“).
В желанието си по-бързо мачът да бъде свирен,
Борисов претупа заключителното действие.
Макар и „прост депутат“ (по собствената му квалификация), той разпореди на премиера и на министъра на финансите да извадят 15 млн. (откъде?), въпреки че само 24 часа по-рано Петкова се кълнеше, че държавата няма да даде нито лев на столична община. Не му е за пръв път да унижава подчинените си, сигурно няма и да е за последен. Но не това е големият проблем, който изниква пред правителството, а опасността и други професионални групи, които контролират чувствителни сектори, да се изкушат да действат по същия начин. Защо за шофьорите да може, а за медицинските сестри – не?
Между другото, подобна заявка вече дойде – от фирмите, почистващи една трета от София. Тяхната заплаха също не е безпочвена, тъй като вероятно имат съответния (корпулентен) политически гръб. Но тръгне ли се по този път, едва ли правителството ще е в състояние постоянно да вади десетки милиони, и от хазна, която очевидно ще изпитва все по-големи трудности.
Разбира се, нито Борисов, нито помагачите му от БСП в момента мислят за това, или, най-малкото,
убедени са, че друг ще опира пешкира,
а те само ще инкасират политически и други ползи. Още наесен ще трябва да се търси начин да се запушва зейналата дупка и отговорността няма как да бъде стоварена само върху плещите на кмета и подкрепящите го партии в СОС.
Казаното в никакъв случай не бива да се разбира като оправдание за управленската немощ на кмета и неговия екип, нито за политическото безхаберие на „умнокрасивата“ група в общинския съвет. Опитни и съобразителни политици би трябвало да са предвидили триковете на Борисов и компания и не биха имали проблем не само да ги блокират, но и да спечелят подобна битка. При това, да я спечелят не само за своята политическа агитка, а за мнозинството от жителите на града, които пострадаха от разигралия се пехливанлък.
Ясно е, че Терзиев, екипът му и съветниците от ПП/ДБ/СС (последните вече не е ясно къде са) нямат посочените качества, но все пак
поведението им бе удивително ялово.
Единственото, което те и партийните им началници измислиха след 6 дни туткане, бе да свикат проява с уникалния жанр „протест в подкрепа“. Вместо поне да се опитат да прихванат политическата инициатива и да предложат по-убедителна комуникация със софиянци от „като няма пари, няма план Б“.
С такива пишман опоненти икономическото мнозинство в СОС, командвано от Борисов, успя да спечели първата четвъртина от мача „по точки“. Но крайният изход остава неясен. Всички основни участници в спектакъла и най-вече публиката има за какво да се притесняват.
Да започнем от „публиката“, т.е. жителите и посетителите на столичния град. Те за пореден път получиха доказателство за
дълбокия и неизлечим порок на българската политика –
там делят някаква плячка и въобще не ги е еня за хората, които в „най-добрия“ случай са пушечно месо. Както шофьорите и ватманите, които днес може би са доволни с получената надбавка, но съвсем не е ясно в каква ситуация ще се окажат след 3 или 6 месеца.
Партиите не могат да разберат, че са разрушили институционалната рамка на обществото, защото институциите са системи от правила, които трябва да са валидни за всички. Например, като правилото, че
не е допустима подобна дива форма на протест,
която нарушава нормалния живот на стотици хиляди невиновни хора (или може би виновни, но само в това, че са гласували не за когото трябва или въобще не са гласували). Една що-годе нормална държава не позволява такива действия, още по-малко ги подклажда, а когато се налага, има план Б. Само че българската държава няма не само пари, а няма въобще никакви ресурси, за да действа така, че да осигури нормалния ритъм на живота.
„Победителите“ скоро ще разберат, че може и да са натрили носа на Терзиев и ПП/ДБ, но от стореното няма да получат нова доза любов към тях и към главния им вожд и „учител“. Коалицията на желаещите да гребат лакомо от общия казан в един момент ще се изправят пред необходимостта да обясняват защо казанът е празен.
„Победените“, освен че бяха заобиколени по унизителен начин в качеството на доминиращи в София, показаха, че нищо ново не са научили и вероятно никога няма да научат. Само в съзнанието на Кирил Петков може да се роди заключението, че стачката е приключила, защото няколко хиляди души са излезли на „протест в подкрепа“. Нито градът, нито държавата могат да бъдат управлявани добре с митинги и шествия на жълтите павета.
С такова управление, колкото и стабилно да изглежда, с
еврозона или без, нищо добро не ни очаква.
Дори Бойко Борисов да се покаже отгоре и да каже „ту-ту“. Но може би в едно е прав, макар и да няма право да го казва – наистина си научаваме уроците по трудния начин.
Източник: Banker.bg
