Със 119 гласа „За“ (60 от ГЕРБ-СДС, 25 от „ДПС-Ново начало“, 14 от „БСП-Обединена левица“, 16 от ИТН, един от „Алианс за права и свободи“ и трима, нечленуващи в парламентарни групи) и на второ четене депутатите приеха промените в Закона за насърчаване на инвестициите, в които продажбата на активи на руската нефтодобивна компания „Лукойл“ в България ще става само след решение на Министерския съвет и при положителен доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“.
По-конкретно с промените се предвижда Държавна агенция „Национална сигурност“ да извършва предварително проучване и да предоставя писмено становище преди извършване на разпоредителни сделки с дружествени дялове и акции от капитала на „Лукойл-България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД, както и с дружествени права, дялове или акции в други юридически лица в структурата на собствеността им, регистрирани на територията на Република България или на територията на трета държава, собственост на Лукойл ОАО, Русия или свързани с него лица.
Предвижда се разпоредителните сделки да се извършват след решение на Министерски съвет при положително становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, а сделките, извършени без решение на Министерски съвет, да са нищожни.
Вносители на законопроекта са депутати от ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“,“ „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“ – Делян Добрев, Станислав Анастасов, Иван Ибришимов и Павела Митова.
„Против“ предложените промени гласуваха 70 народни представители (21 от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, 28 от „Възраждане“, 5 от АПС, 10 от МЕЧ и 6 от „Величие“). „Въздържал се“ гласуваха двама депутати от „Алианс за права и свободи“.
По време на дебатите по законопроекта Искра Михайлова от „Възраждане“ разкритикува начина на придвижване на законопроекта. Тя уточни, че това става в спешен порядък, с натиска на Делян Пеевски, който по думите й е единственият човек, който има икономическа полза от него, тъй като имал „обвързаност не само с „Инса Ойл“, но и с други дружества, които се занимават с този вид бизнес“. Тя добави, че той имал афинитет към енергетиката, в нейната финансова част, и когато започнала войната в Украйна, у нас започнал вихърът на мутренските сделки. При тях, благодарение на рестрикции към определени държави, определени хора правели пари, „съсипвайки международни взаимоотношения с потенциални партньори на държавата, каквато е и Руската федерация, и европейските ни партньори“, обясни Искра Михайлова.
Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ обърна внимание, че с предвидените промени се нарушава Кодекса на международното частно право, който действа в България.
„С този законопроект вие ще нарушите Конституцията от гледна точка на върховенството на правото и правната сигурност. Считам, че това, което правите на практика няма да породи никакъв правен ефект спрямо дружествата, които са регистрирани в трети държави, но за сметка на това ще създадете условия за извиване на ръце на инвеститори в полза на друг частен интерес. Така вие ще прогоните инвеститори„, предупреди Надежда Йорданова.
От своя страна Атанас Атанасов от ПП-ДБ обърна внимание, че със законопроекта ДАНС отнема от функции на Министерския съвет.
Красимир Манов от МЕЧ коментира, че предложените промени са повод опозицията да се обедини по отношение на един вот на недоверие на тема „Енергетика“.
Източник: Banker.bg
