Според национално представително проучване сред 804 пълнолетни българи, проведено от агенция „Мяра“ по поръчка на КНСБ, 54,1% от анкетираните подкрепят увеличението на минималната заплата. Една трета от тях смятат, че МРЗ трябва да бъде равна на заплатата за издръжка. Около 19% са против увеличението, а 27% все още се колебаят. От КНСБ отбелязват, че ръстът се възприема като необходима социално-икономическа мярка от повече от половината участници.
Подкрепата за по-висока минимална работна заплата е силна сред работещите в частния и държавния сектор, както и сред безработните, докато самонаетите и собствениците на бизнес са по-скептични. В същото време 86,1% от анкетираните смятат, че увеличението на възнагражденията през годината не е било достатъчно. Почти половината (42,5%) посочват, че полученото повишение е между 10% и 15%. Данните показват и значителни социални и регионални диспропорции, подчерта социологът Първан Симеонов.
От КНСБ настояват минималното трудово възнаграждение да бъде измервано адекватно и да съответства на заплатата за издръжка на национално ниво, след което да се въведат минимални заплати по икономически дейности чрез колективно договаряне. Синдикатът припомня, че европейската директива изисква 80% покритие на колективното договаряне, а предложените промени в Кодекса на труда все още не осигуряват това ниво. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов подчерта необходимостта от реформа, която да гарантира по-справедливо определяне на минималните възнаграждения.
Източник: Banker.bg
