Предложението на „Има такъв народ“ за криминализиране на „разпространението на информация за личния живот“ ни тласка в посока, обратна на тази, по която тръгнахме преди две години. Тогава, под натиска на Европейския съд по правата на човека, Министерският съвет предприе мерки за либерализиране на Наказателния кодекс и намаляване на наказанията за обида и клевета.
Тези промени имаха ясен мотив: възстановяване на баланса между свободата на изразяване и защитата на личния живот – баланс, който ЕСПЧ последователно защитава чрез решения срещу България. В тях Съдът подчертава, че целта е да се защити свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции.
Проектът на ИТН, подкрепен от ГЕРБ, БСП, „Възраждане“ и „ДПС-Ново начало“ не просто засилва наказателната репресия чрез глоби и дори затвор, а и въвежда размито и потенциално опасно понятие – „информация за личния живот“, обхващащо лични, семейни, интимни и здравни данни. Подобна широка дефиниция позволява произволно тълкуване и може лесно да се превърне в инструмент за заглушаване на журналистически разследвания, обществени критики и политически коментари.
Особено тревожно е, че законопроектът се движи скоростно и без обсъждане, без становища от прокуратурата, съда и журналистическите организации, които реално ще бъдат засегнати. Тази прибързаност, прикрита зад реториката за „защита на личния живот“, издава политическите цели, а не юридическа зрялост.
Аргументът, че общият гражданскоправен ред не е достатъчен и че са нужни „специални разузнавателни средства“, е опасен прецедент. Той поставя личния живот в същата наказателна категория като насилието или кражбата, което е в разрез с практиката на ЕСПЧ и със стандартите на Съвета на Европа.
Вместо да доразвие либерализираните норми от 2023 година, парламентът рискува да върне страната десетилетия назад – в епоха, когато „наклеветяване“ на властта можеше да се наказва с лишаване от свобода.
На фона на Националния план за възстановяване, в който България се е ангажирала с гарантиране на свободата на словото и защита на лицата, подаващи сигнали, подобен закон би бил правен абсурд и нарушение на европейските ни ангажименти.
Вместо да защитава достойнството на личността, предложението на ИТН може да се превърне в инструмент за политически и медиен натиск. То е несъвместимо с решенията на ЕСПЧ, с духа на Конституцията и с демократичните стандарти на Европейския съюз.
Ако бъде приета окончателно тази идея, България рискува и нови осъдителни решения в Страсбург, и да се изолира от останалите демократични държави в ЕС.
Източник: Banker.bg
