Намаляване на законната лихва за просрочени задължения предлага Министерския съвет. Мотивът е, че след въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България от 1 януари 2026 г. основният лихвен процент в Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения следва да бъде съобразен с лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка.
Съществено в случая е, намаляването от 10 процентни пункта на 8 процентни пункта на добавката към основния лихвен процент, определян досега от БНБ. След влизането на България в Еврозоната обаче БНБ губи това правомощие, като вече ще се използва лихвеният процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка. Той се обнародва и публикува в началото на всеки месец в Официалния вестник на Европейския съюз, като публикацията е публично достъпна и налична на всички езици на съюза, включително на български.
От финансовото министерство са направили сравнителен анализ и са установили, че България има една от най-високите законни лихви при просрочие в Европейския съюз, заради фиксираната надбавка от 10 процентни пункта. Ведомството подчертава, че икономическите условия, при които е определен размерът на законната лихва през 1994 г. (основен лихвен процент плюс 10 процентни пункта) са се променили съществено и понастоящем размерът на законната лихва в България е необосновано висок.
Източник: Banker.bg
