225 дни! „Дните до Мондиал 2026“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Световното първенство по футбол 2026 в САЩ, Мексико и Канада.
„Черното тото“ е един от най-големите бичове в историята на спорта. Манипулирането на мачове и нелегалните залози са прекратили кариерите на не един и двама големи спортисти. Именно „черното тото“ обаче е в основата на една от най-любопитните и вълнуващи истории в света на футбола. История за спрени права, съдебни дела, но и за опрощение. А след това – магичен триумф със световната титла на Мондиал’82. Това е историята на Паоло Роси.
Началото за Паоло Роси е трудно
Паоло Роси е роден на 23 септември 1956 година в италианското градче Прато, в близост до Флоренция. Като дете той преминава през няколко различни футболни школи, преди да се озове в академията на Ювентус. В началото на кариерата си бъдещата звезда е преследван от контузии, като се подлага на три операции на коленете. Поради тази причина той така и не успява да се наложи в състава на „старата госпожа“ и изиграва само три мача – всичките в турнира за Купата на Италия.
През сезон 1975/76 Паоло е даден под наем на Комо, където най-накрая записва дебюта си в Серия А. Нападателят отново не впечатлява и изиграва едва шест мача, в които не реализира гол. През лятото на 1976 година Роси преминава под наем във втородивизионния Виченца. Там кариерата му рязко тръгва нагоре. Нападателят вкарва 21 попадения в Серия Б и печели наградата за голмайстор на надпреварата. Виченца пък си осигурява участие в елита.
Нападателят блести за Виченца и Италия
Роси продължава страхотното си представяне и в Серия А, като през сезон 1976/77 вкарва 24 попадения и става голмайстор на първенството. Паоло също така се превръща в първия играч, който печели приза за стрелец №1 в Серия Б и Серия А в две последователни кампании. Благодарение на отличната си форма Роси е повикан в националния отбор на Италия за Световното първенство в Аржентина през 1978-ма. Там той затвърждава мнението, че е един от най-добрите централни нападатели. Офанзивният футболист завършва надпреварата с 3 гола и 4 асистенции, но „скуадра адзура“ трябва да се задоволи с четвъртото място.
Веднага след края на Мондиал’78 около Роси се разразява първият голям скандал. По това време правата на Паоло се държат по равно от Виченца и Ювентус. „Старата госпожа“ иска да си върне нападателя, но ръководството на „бианкоросите“ вади умопомрачителните за онези години 2,612 милиарда лири, за да задържи звездата. В крайна сметка Роси остава във Виченца, но не успява да спаси тима от изпадане в Серия Б.
Скандалът „Тотонеро“
След това Паоло Роси преминава под наем в елитния Перуджа, за да може да играе в Серия А и да запази мястото си в националния отбор на Италия. Там обаче започва един от най-мрачните периоди в живота на нападателя. През 1980-та клубът е замесен в скандала „Тотонеро“ (б.а. – черно тото). Освен Перуджа в него са засегнати още редица тимове, между които Милан, Лацио, Болоня, Палермо.
Общо 22 футболисти отнасят тежки наказания за участие в уговорени мачове. Паоло Роси е един от тях. Той твърди, че е невинен, но „гори“ за срок от 3 години. Нападателят се изправя и пред съда, като има реална опасност да влезе в затвора. Той обаче успява да се размине с живота зад решетките, след като получава условна присъда. Въпреки това Паоло Роси е лишен от най-любимото си нещо – футбола. Звездата дори обмисля да сложи край на кариерата си.
Енцо Беарзот отново гласува доверие на Паоло Роси
Все пак през 1981 година Ювентус решава да даде шанс на своя юноша. „Старата госпожа“ привлича Роси, въпреки че той няма право да играе. Няколко месеца по-късно обаче наказанието на Паоло е намалено на 2 години, които той вече е изтърпял, и нападателят се завръща на терена в края на сезон 1981/82. Роси дори вкарва един гол в трите си мача за тима, който вдига титлата в Серия А.
През лятото на 1982-ра Паоло Роси е повикан в националния отбор на Италия за Световното първенство в Испания. Много фенове и специалисти са против решението на селекционера Енцо Беарзот, тъй като нападателят не се намира в най-добрата си форма. Наставникът обаче е твърд в решението си. Той е напълно наясно с качествата на офанзивния футболист още от Мондиал’78.
Нападателят прави фурор на Мондиал’82 и печели всички награди
Паоло Роси се отблагодарява за доверието по най-добрия начин. На 1/4-финалите нападателят вкарва хеттрик във вратата на фаворита за титлата Бразилия и Италия печели с 3:2. На полуфиналите „скуадрата“ среща Полша. Роси вкарва два гола в двубоя и класира родината си за финала. Там Италия се изправя срещу Западна Германия. Паоло Роси бележи едно попадение за победата на своя тим с 3:1 и извежда Италия до световната титла.
Със страхотното си представяне на Мондиал’82 Роси печели „Златната обувка“ за голмайстор на надпреварата и „Златната топка“ за най-добър играч на турнира. И това в съчетание със световната титла. По този начин Паоло Роси става едва третият футболист и първият европеец в историята, който печели и трите отличия на едно Световно първенство. Другите двама са Гаринча през 1962-ра и Марио Кемпес през 1978-ма. В края на 1982-ра Паоло Роси печели и най-ценното индивидуално отличие във футбола – „Златната топка“. Той все още е единственият играч взел и четирите приза в рамките на една календарна година.
Паоло Роси си отиде от този свят в края на 2020 година
Нападателят слага край на знаменитата си кариера през 1987-ма като играч на Верона. След това за кратко е вицепрезидент на нискоразрядния Пешина Вале дел Джовенко, а също така се изявява и като коментатор за телевизиите „Скай“, „Медиасет Премиум“ и „Раи Спорт“.
Паоло Роси си отиде от този свят на 9 декември 2020 година, след като загуби битката с рака на белите дробове. Хиляди фенове от цяла Италия се стичат на погребението на легендарния нападател. Нападателят, който изгоря за „черно тото“, бе на крачка от затвора, но греховете му бяха опростени, а той се отблагодари по най-добрия начин – със спечелването на Световното първенство през 1982-ра.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „Дните до Мондиал 2026“: Великият голмайстор, чийто рекорд едва ли някой ще подобри
Източник: Актуално
