„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
В разгара на Зимните олимпийски игри 2026 в Милано/Кортина си спомняме за една от най-титулуваните ни състезателки в белите спортове – Ирина Никулчина. Тя е родена на 8 декември 1974 година в Разлог, а времето и мястото обуславят нейния път в спорта – със ски на краката. Насочва се към ски бягането, което в онези години е на изключителна почит у нас. И още ненавършила 20 години, Никулчина прави олимпийския си дебют в ски бягането – без да предполага, че години по-късно ще спечели олимпийски медал, но в друг спорт.
Ирина Никулчина – една от най-титулуваните ни състезателки в зимните спортове
На Зимните олимпийски игри в Лилехамер през 1994 г. Ирина Никулчина се състезава в четири дисциплини, като най-предното ѝ класиране е на 30 км класически стил, което е достойно подреждане предвид и крехката ѝ възраст. А за нея едва ли има по-добра мотивация от дебют точно в Лилехамер – „столицата“ на ски бягането, където покрай трасетата се събират 120 хил. души публика. Минусовите температури не спират феновете на зимните спортове дори да разпъват палатки и да спят покрай трасетата, за да гледат най-добрите ски бегачи в света.
Преходът от ски бягане към биатлон
Никулчина запазва страстта си към ски бягането и в следващия олимпийски цикъл, за да опита да атакува още по-предно класиране. На Зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 година тя вече е 28-ма на 30 км свободен стил. Медалите обаче остават все така далеч, за разлика от биатлона, където Екатерина Дафовска постига най-големия български успех на зимна олимпиада, ставайки олимпийска шампионка. Някъде там Никулчина решава, че ще се пробва ски бягане с пушка…
Успехите в биатлона не закъсняват – Никулчина печели медали за Световната купа, а после стига до олимпийски бронз в Солт Лейк
Шефът на федерацията по биатлон по онова време Васил Тончев разговаря с Никулчина в Нагано и я кани да се присъедини към неговия спорт. Ирина се съгласява и започва трети олимпийски цикъл, но вече със съвсем нова цел – да се класира възможно по-напред в биатлона. А резултатите не закъсняват: още през 1999 г. тя печели бронзов медал от Световната купа в Поклюка. В навечерието на олимпиадата в Солт Лейк тя печели и бронзов медал от Световната купа в Руполдинг, показвайки че се намира в страхотна форма.
На Зимните олимпийски игри в Солт Лейк през 2002-ра Ирина Никулчина достига своя връх в кариерата. Още на спринта Никулчина изглежда готова за медал, но една грешка в стрелбата я лишава от място в топ 3. След това стартира без никакви очаквания на 10 км в преследването, а това я отвежда до исторически бронзов медал. Никулчина се представя солидно и в женската щафета 4х7,5 км, където заедно с Павлина Филипова, Ива Шкодрева-Карагьозова и Екатерина Дафовска заемат 4-то място.
Никулчина завършва кариерата си с два медала от европейски първенства
Ирина Никулчина продължава да се състезава и след Солт Лейк, като в следващите сезони записва още силни класирания – четвърта в спринта на Световната купа в Йостершунд през сезон 2002/03, шеста в спринта на Световното първенство в Оберхоф през сезон 2003/04, където става и шеста на щафетите, а през същата кампания записва и три осми места на стартове от Световната купа. През 2004 г. записва и три класирания в топ 8 на европейско първенство.
През 2006 година Никулчина печели и първия си медал от европейско първенство – става втора на щафетата в Лангдорф, а през същата година участва и на Зимните олимпийски игри в Торино, където в индивидуалните стартове записва класирания около 30-то място, а щафетата с нейно участие финишира на шесто място. През 2007 г. Никулчина добавя и още един значим медал към колекцията си – става бронзова медалистка в преследването на шампионата в Банско.
Ирина Никулчина завършва кариерата си с четири участия на зимни олимпийски игри – две като ски бегачка и две като биатлонистка. Безспорно най-големият ѝ успех е бронзовият медал от Солт Лейк 2002. Но Никулчина постига и още редица значими успехи – медали от стартове за Световната купа, както и от европейски първенства, за да остане в историята като една от най-успешните състезателки на България в зимните спортове.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА „ПАС КЪМ МИНАЛОТО“: Христо Стоичков дебютира за Барселона срещу друга българска легенда от САЩ ’94
Източник: Актуално
