Със 109 гласа „за“, 39 „против“ и 21 „въздържали се“ парламентът прие на първо четене промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Според вносителите от Министерския съвет промените имат за цел да облекчат административната тежест, като премахнат изискванията за хартиени документи, които вече се съдържат в публични регистри, и да въведат нови правомощия и санкции за контролните органи.
Въпреки това текстовете срещнаха критики. От ПП-ДБ посочиха, че се ограничават правата на гражданите да обжалват общинските програми за въздуха и че не се засягат важни въпроси като замърсяванията от тецове и неприятните миризми в градове като Русе и Бургас. Според депутата от групата Татяна Султанова България е начело в Европейския съюз по преждевременна смъртност от замърсен въздух – около 11 хил. души годишно.
От „Възраждане“ пък заявиха, че с поправките се дават правомощия на НПО-та и чиновници без отчетност към народа, въвеждат се нови такси, а не се намалява административната тежест. „Величие“ посочи, че в закона липсват предвидените в евродиректива наказания за замърсителите, включително възможност за лишаване от свобода, и обвини управляващите, че действат само за пред Брюксел.
Младен Шишков от ГЕРБ-СДС отбеляза, че обжалването на плановете може да спре изпълнението им и да доведе до още замърсяване. По думите му, макар че проблемът с въздуха е сериозен, към 2024 година нормите се превишават само в две общини, което показвало напредък.
Промените целят и синхронизация със законите за търговския и БУЛСТАТ регистър, както и с програмата на правителството за периода 2025–2029 година. В допълнение се актуализира срокът, в който МВР трябва да предоставя данни за оборудване с парникови газове. Очаква се предложения между двете четения да адресират и липсващите в законопроекта теми като контрол върху миризми и битовото отопление.
Източник: Banker.bg
