Американските борсови индекси отново паднаха рязко в края на миналата седмица и след високотехнологичния NASDAQ Composite и елитният DJIA влезе в зоната на корекция, заличавайки над 10% от февруарската си върхова стойност. Уолстрийт се търгува така, сякаш най-лошото от войната с Иран тепърва предстои. Междувременно, петролните котировки отново тръгнаха нагоре и сорт „Брент“ надхвърли 115 долара за барел, а американският WTI е над 101 долара за барел.
DJIA приключи борсовата си търговия на 27 март с понижение от 1.7%, губейки 793 пункта – до 45,166.64. NASDAQ Composite олекна с нови 2.15% (459.72 точки) – до 20,948.36 пункта. S&P 500 пък се прости с 1.67% от пазарната си оценка в пети пореден седмичен спад – най-лошият подобен период за индекса, откакто войната в Украйна разтърси световните пазари през 2022 година. Сред секторите на S&P 500, най-губещи бяха акциите на потребителските компании, като групата заличи над 3%, а секторите на комуникациите, технологиите и финансите заличиха повече от 2% всеки. Спадът на широкия индекс е почти 9% спрямо рекорда си от края на януари, приближавайки се до зоната на корекция.
Спадът на котировките на фирмените книжа на технологичните компании повлече надолу южнокорейските индекси, които се понижиха с по над 3 процента. Другите големи губещи са японските им колеги NIKKEI 225 иTOPIX, паднали с по около 3% в азиатската търговия на 30 март. Най-слабо засегнати са китайските борсови индекси с минимални загуби до 0.20%, като някои от тях дори регистрираха печалби.
Пазарните жертви са резултат от конфликта в Близкия изток, който продължава с неотслабваща сила, а Белият дом изпраща смесени сигнали за военната обстановка и говори на два гласа. Президентът Доналд Тръмп помпа мускули под формата на наземна сила, заплашвайки да проведе наземна операция и да превземе петролното сърце на Иран – остров Харк, през чийто петролен терминал преминават 90% от иранския износ на суров петрол. Оттам се товарят танкерите, които изнасят иранско черно злато за Китай – основен купувач на ирански горива. Ако достъпът до острова бъде прекъснат, това ще нанесе сериозен удар по иранската икономика. Нещо повече, овладяването на Харк ще създаде плацдарм за военни действия срещу Техеран.
Държавният секретар на Съединените щати Марко Рубио обаче каза, че използването на сухопътни войски в Иран е малко вероятно и че целите на администрацията са постижими и без тях. И още, че войната ще продължи от две до четири седмици и че най-голямото предизвикателство след края й ще бъде да се попречи на Техеран да облага с такси корабите, преминаващи през Ормузкия проток – перспектива, която Рубио определи като незаконна и „опасна за света“. Той разкритикува за пореден път съюзниците от Г-7 и НАТО, че не съдействат на американците да отворят пролива.
Междувременно, Иран също продължава да нанася ответни удари след като Съединените щати и Израел бомбардираха ирански ядрени цели и стоманодобивни съоръжения на 27 март. Иранска ракета е поразила саудитска военновъздушна база, повреждайки няколко американски самолета за зареждане с гориво, според американски и саудитски служители, запознати с обстрела. Атаката е включвала и безпилотни летателни апарати, допълват те. Повредени са и две пристанища в Кувейт и е задействана противоракетна тревога в Доха.
Продължават и иранските атаки срещу производствени обекти. Най-големият производител на алуминий в Близкия изток – Emirates Global Aluminium, заяви на 28 март, че е претърпял „значителни щети“ в завода си в Абу Даби, а държавната компания Aluminium Bahrain посочи, че оценява пораженията в съоръжението си. Стрелбата по алуминиеви активи повиши цената на метала на Лондонската метална борса с цели 6% – до 3492 долара за тон, в ранната търговия на 30 март. Поскъпнаха и акциите на австралийските алуминиеви компаниия.
Хаосът се задълбочи след като и хутите се включиха в бойните действия на страната на Иран.
Иранските атаки срещу производствени обекти в Близкия изток заплашват да задълбочат прекъсванията на доставките в района, който има значителен дял в световното производство. В случая с алуминия, той е около 9% и тези доставки не могат стигнат до световните пазари чрез обичайните си канали поради ефективното затваряне на Ормузкия проток от Техеран.
Създалата се обстановка засилва тревогите на инвеститорите, че по-високите цени на петрола ще доведат до по-бърза инфлация и ще осакатят световната икономика. Тя се отразява и на нагласите на потребителите в Съединените щати, които са най-песимистични за последните три месеца. По оценки на анализатори, акциите ще поевтинеят допълнително тази седмица, тъй като последиците от войната в Иран се отразяват на различните сектори. Докато облигациите имат потенциал да се представят по-добре, тъй като увеличаващият се обхват на шоковете в предлагането подсказват вероятност световният икономически растеж да се забави.
Суровият петрол може да скочи до рекордните 200 щ. долара за барел, ако войната с Иран се проточи до юни и Ормузкият претек остане затворе, предупреждава австралийската мултинационална група за инвестиционни банкови и финансови услуги Macquarie Group. Конфликт, който ще продължи през второто тримесечие, би довел до високи в исторически план реални цени, посочват в анализ за клиентите си банковите експерти, като предвиждат 40% вероятност за подобен сценарий. Алтернативната перспектива, с вероятност от 60%, предполага, че войната може да приключи в края на този месец, допълват те.
Източник: Banker.bg
