Милиарди бактерии, микроби, гъбички и вируси живеят по повърхността на нашите тела. Едва сега започваме да разбираме жизненоважната роля, която те играят за нашето здраве и благополучие.
Вашата кожа е „пълзяща“. Ако увеличите всеки квадратен сантиметър от кожата си, ще откриете между 10 000 и 1 милион бактерии. Вашето тяло е покрито с оживена микробна екосистема. Доста отвратително, нали?
Или не е? Нарастващите доказателства показват, че микробиотата на нашата кожа всъщност играе ключова роля за поддържане на здравето ни и носи изненадващ набор от други ползи. Така че все още не се хващайте за антибактериалния сапун.
Вече може би сте чували за чревния микробиом – екосистемата от микроби, които обитават червата ни. Доказано е, че разнообразието на тези бактерии, гъбички, вируси и други едноклетъчни организми играе важна роля при редица заболявания – от диабет до астма и дори депресия.
Оказва се, че „пътниците“ по кожата ни могат да са също толкова полезни, като осигуряват първата линия на защита срещу патогени, които се озоват на повърхността на тялото ни. Те също така помагат да се разграждат някои химикали, с които се срещаме ежедневно, и играят важна роля в развитието на имунната ни система.
Микробиомът на кожата е на второ място по разнообразие на бактерии след червата. Това е доста изненадващо, ако се замислите. В сравнение с топлите и влажни местообитания на устата и червата, кожата е доста негостоприемно място.
„Кожата е много враждебна среда в сравнение с други части на тялото,“ казва Холи Уилкинсън, лектор по лечение на рани в Университета в Хъл, Великобритания. „Тя е суха, бедна и много изложена на елементите. Бактериите, които живеят там, са еволюирали милиони години, за да се справят с тези условия.“
Тази съвместна еволюция ни е донесла много ползи.
Не всички части на кожата са колонизирани еднакво. Бактериите могат да бъдат изненадващо придирчиви за мястото, където искат да живеят. Например, по челото, носа или гърба ще откриете изобилие от Cutibacterium – бактерии, които се хранят с мазнината (себум), произвеждана от кожните клетки, за да овлажняват и защитават външния слой на тялото.
В топлите и влажни подмишници ще има много Staphylococcus и Corynebacterium, а между пръстите на краката – Propionibactrium, някои от които се използват и при производството на сирене. Сухите области на кожата, като ръцете и краката, са по-негостоприемни за бактерии, затова видовете, които се заселват там, обикновено не остават дълго.
През хилядолетията тези микроби са изградили симбиотична връзка с човека. Бактериите, гъбичките и акарите, които живеят по кожата ни, се възползват от постоянен достъп до хранителни вещества, а ние разчитаме на тях, тъй като полезните видове ни помагат да отблъскваме по-вредни бактерии, като се конкурират с тях.
„Само поради факта, че всички тези бактерии вече са там, на патоген е доста трудно да се закрепи,“ казва Уилкинсън. „Всяка нова бактерия трябва да преодолее системата, като се конкурира с вече еволюирали бактерии.“
Бактериите по кожата могат да произвеждат химикали, които инхибират растежа на потенциалните нашественици или дори да ги унищожават. Например Staphylococcus epidermidis и Staphylococcus hominis – коменсални бактерии – произвеждат антимикробни молекули, които спират растежа на Staphylococcus aureus, вреден вид, свързан с MRSA инфекции.
Микробиомът на кожата също може да помага за поддържане на младостта на лицето, като задържа влагата и прави кожата еластична, гладка и плътна. В горния слой на кожата (stratum corneum) мъртвите клетки, смесени с липиди, създават защитна бариера срещу вода и патогени.
„Това е доста здрава и водоустойчива структура, затова не се разтваряме под дъжда,“ казва Катрин О’Нийл, професор по дерматология в Университета в Манчестър.
Полезните бактерии стимулират кожата да произвежда повече себум и липиди, които задържат влагата. Когато балансът на микробиома се наруши, това може да доведе до кожни заболявания като атопичен дерматит, розацея, акне и псориазис.
Някои данни показват, че микробиомът на кожата може да ни предпази от част от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и дори да влияе на червата и мозъка. Например травми по кожата могат да предизвикат промени в чревната микробиота, а изследвания показват връзка между кожните гъбички Malassezia и заболявания като болестта на Крон.
Докато учените продължават да изследват кожния микробиом, възможно е в бъдеще да използваме полезните бактерии за подобряване на здравето и лечение на инфекции, като се запазва естественият баланс на микроорганизмите.
Четете още: Грешка №1, която правите, когато се опитвате да понижите холестерола
Източник: Banker.bg
