Националната банка на Швейцария (SNB) изглежда има нова теория как да управлява силата на франка и тя е „избирай си битките“. Институцията, известна до неотдавна с агресивните си тактики за ограничаване на притока на капитали, сега заема по-разумна позиция. Служителите все още следят отблизо движенията на националната валута, но те изглежда дават приоритет на подредените промени, вместо да се вманиачават върху конкретни нива, и вече не твърдят, че тя е надценена, нито пък инвестират огромни суми, за да я държат под контрол.
Така наблюдателите характеризират подхода на SNB след почти една година управление на председателя й Мартин Шлегел, през която швейцарският франк продължава да се движи в близост до най-високите си нива от десетилетие насам спрямо щатския долар и еврото. В интерес на истината, този по-въздържан режим започна да се развива още при предшественика на Шлегел – Томас Йордан, и досега е издържал на множество пазарни сътресения.
Докато неотдавнашното решение на американския президент Доналд Тръмп да наложи наказателни мита на Швейцария доведе до известна слабост на франка, други търговски съобщения от Белия дом през тази година доведоха до пикове във валутата, често разглеждана като убежище в периоди на несигурност и стрес.
„Мисля, че това е нещо, което назрява от дълго време“, коментира Кристиан Шулц – главен икономист на Allianz Global Investors във Франкфурт. И допълва, че „валутни интервенции за борба с кратки периоди на бързо поскъпване вероятно имат смисъл, но тези пазарни намеси няма да проработят за обрат на валутния курс.“
Промяната в отношението към франка привежда Националната банка на Швейцария в хармония с подхода на световните й конкуренти и се придържа повече към политиката на Министерството на финансите на Съединените щати при управлението на Тръмп, насочена срещу манипулациите, като затвърждава допълнително върховенството на лихвените проценти като основен инструмент на паричната политика.
Друг стълб на различния подход може да се окаже решението за по-голяма комуникация с пазарите. Миналата седмица Шлегел разкри планове за публикуване на резюмета на дискусиите на всяко тримесечно заседание за лихвените проценти със закъснение от четири седмици, започвайки с решението от предстоящото официално съвещание на 25 септември.
Очевидният завой в подхода на централната банка към франка може би е закъснял, доколкото е трудно да се оправдаят постоянните обвинения към инвеститорите, че грешат, нито пък е ползотворна безкрайната борба с тях. Въпреки това, през по-голямата част от този век, наръчникът на централните банкери включваше големи пазарни интервенции, включително опитът да наложат твърд таван на франка от 2011 до 2015 година.
След това длъжностните лица прибягнаха до въвеждането на най-ниския лихвен процент в света от минус 0.75% и продължиха с мащабни продажби на националната валута с мотив, че франкът е по-силен от оправданото. Те използваха подобен език в почти всяко изявление за политиката си в продължение на шест години до 2022-а.
Завърналата се инфлация впоследствие позволи на SNB да изкупи обратно определени количества национална валута и да свие баланса си, като същевременно сложи край на отрицателните лихви. Но със снижения годишен растеж на потребителските цени, в момента от 0,2%, политиците отново са в риск да не достигнат целевия си диапазон от 0-2 процента.
„Сегашното инфлационно равнище в исторически план предполага известни продажби на швейцарски франкове от SNB“, отбелязва Мийра Чандан, един от двамата ръководители на глобалната валутна стратегия в „Джей Пи Морган Чейз“. Но допълва, че институцията „изглежда по-малко притеснена от силата на франка, отколкото в миналото.“
Това се вижда и от липсата на големи продажби на валута, откакто започна облекчаването на монетарната политика през март 2024 г, като паричните стратези многократно се въздържаха да нарекат франка надценен.
Въпреки че официалните лица твърдят, че интервенциите остават в техния арсенал от инструменти, използването им сега е подобно на разбиването на вълни. Например, те са смекчили скока на франка спрямо зелените пари след обявяването на глобалните мита от Тръмп през април, по оценки на „Ю Би Ес груп“.
Тази комбинация от политики отчасти е отражение на огромния банков баланс, скочил до 1 трилион шв. франка по време на предишни кръгове на интервенции. Колебанията в оценката на толкова сериозни наличности могат да направят институцията уязвима на големи загуби и политически дискомфорт, когато след това пропусне да направи плащания към държавната хазна – опция, която може да се случи отново през тази година.
Дори при сегашния си размер от 715 милиарда франка, валутните активи ограничават пространството за маневриране. В тази връзка Михаел Пфистер – валутен стратег в „Комерцбанк“ отбелязва: „Те нямат боеприпасите в момента, за да работят срещу пазара“
Друг стимул за промяна на подхода е подновеният натиск от Съединените щати. Тази година Министерството на финансите отново постави Швейцария в списъка на страните, чиято валутна политика изисква внимателно наблюдение. Шлегел не може да пренебрегне риска да бъде преименуван на валутен манипулатор, както се случи по време на първия мандат на Тръмп.
Световната икономическа конфиг е още една причина да се действа разумно. Според Максим Ботерон, по време на предишни интервенции е имало опасност от задържане на дефлацията, но в момента това е по-малко вероятно.
Резултатът засега е, че притокът на франкове може да срещне по-малка явна съпротива, стига да не е рязък. Това обаче означава също, че SNB може скоро да върне нулевия си в момента лихвен процент обратно възможност, която някои анализатори очакват да се случи още през тази година.
Въпреки това, политиците няма да толерират действия, които заплашват инфлационния им мандат, според Клод Маурер, главен икономист в BAK Basel Economics. „Ако те наистина са загрижени, че ценовата стабилност е застрашена, заплахите от Тръмп и нарастващият баланс ще бъдат по-малкото зло за служителите на Националната банка на Швейцария“, коментира той.
Източник: Banker.bg
