Европейският съюз ще предложи пакет от 500 милиона евро за привличане на учени в Европа. Инициативата, наречена „Изберете Европа за наука“, ще предложи програмата в период 2025 до 2027 г., а целта е да „подпомогнат най-добрите и най-умните изследователи и учени от Европа и по целия свят“.
Тя беше представена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която се появи заедно с френския президент Емануел Макрон в известния парижки университет Сорбона.
Няколко лектори на събитието остро разкритикуваха усилията на Тръмп да намали федералното финансиране за научни изследвания и заплахите му да намали финансирането на университети като Харвард с милиарди долари заради консервативни критики към висшето образование и твърдения за антисемитизъм в кампусите.
Както френският министър на висшето образование Филип Баптист, така и Робърт Проктор, виден професор по история на науката в Станфорд, нарекоха случващото се отвъд Атлантика „обратно просветление“.
Ръководителят на европейската изпълнителна власт не спомена американски изследователи или Доналд Тръмп, но целите ѝ бяха ясни. Тя дори оформи речта си около историята на Мария Кюри – новаторката, носителка на Нобелова награда, която избяга от окупираната от Русия Полша във Франция.
Ролята на науката в днешния свят е поставена под въпрос. Инвестициите във фундаментални, свободни и отворени изследвания са поставени под въпрос. Каква гигантска грешка в преценката“, каза фон дер Лайен, цитирана от Politico. „Науката няма паспорт, няма пол, няма етническа принадлежност или политическа партия.“
Критиките на Макрон бяха по-категорични.
Не бива да омаловажаваме залога днес. Никой не би могъл да си представи преди няколко години, че една от най-големите демокрации в света ще премахне изследователските програми, основавайки се на думата „разнообразие“ в техните програми“, каза той.
„Никой не би могъл да си представи, че една от най-големите демокрации в света би могла с един замах да премахне възможността за получаване на виза за изследовател.“
Фон дер Лайен обяви също, че ще предложи „Европейски закон за иновациите“ и „Стратегия за стартиращи и разрастващи се предприятия“, за да намали бюрокрацията и да подобри достъпа до рисков капитал, за да помогне за превръщането на иновативната наука в бизнес възможности. Тя обеща да кодифицира законово свободата на научните изследвания на континента, като предложи „Закон за европейско изследователско пространство“.
Тя добави, че иска страните от ЕС да изразходват 3% от брутния си вътрешен продукт за научни изследвания до 2030 г.
Източник: Economic.bg
