„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Рууд Гулит беше една от най-големите аномалии във футбола. Преди появата му в края на 70-те години нидерландският футбол не беше виждал нищо подобно. Висок, атлетичен и незабравим с прическата си, нидерландецът от суринамски произход съчетаваше скоростта на спринтьор с ловка техника и чиста елегантност. Може би най-впечатляващото нещо за носителя на „Златната топка“ е, че дори десетилетия след оттеглянето му позицията му остава невъзможна за определение. Либеро, полузащитник, крило и нападател – той се отличаваше във всяка от тях в различни моменти от кариерата си. Дори след като създаде легендата си като атакуващ полузащитник и покори Европа с Милан и нидерландския национален отбор, той все пак настояваше да се върне на позицията на централен защитник в разцвета на силите си.
Рууд Гулит – момчето, което мечтаеше за Аякс, а пренаписа историята с Фейенорд
Преди да бъде сравняван с великия Диего Марадона, да спечели „Златната топка“ и да доминира в Европа с клуба си и националния отбор, Гулит беше 16-годишен защитник в Амстердам, който чакаше оферта от Аякс. Докато един ексцентричен уелски мениджър не се намеси, за да промени хода на европейския футбол. Бари Хюз остави сериозен отпечатък върху престоя си в „ниската земя“, но един от най-паметните моменти в кариерата му остава уреждането на трансфера на Гулит в Хаарлем. Почти година след като се присъедини към отбора, Гулит дебютира на 16 години и 245 дни, превръщайки се в най-младия играч в историята на Ередивизи към онзи момент. Той бързо се превърна в титуляр в стартовия състав, като през първия си сезон играеше като либеро и преживя първото голямо разочарование в кариерата си: изпадане от елита.
През втората му година клубът взе решение, което промени хода на кариерата му, като го премести в по-атакуваща роля. Опитът на тийнейджъра в отбраната му даваше предимство, когато се изправяше лице в лице със защитниците. Той вкара 14 гола и беше обявен за най-добър играч на второто ниво, а Хаарлем веднага се върна в елитната дивизия. След като се върна в Ередивизи, младият играч повтори този резултат като атакуващ полузащитник и крило, като същевременно създаваше положения за другите. Хаарлем завърши на четвърто място, но Гулит вече беше надраснал обстановката и не остана за първото европейско приключение на клуба в Купата на УЕФА.
Младият Гулит и 36-годишният Кройф рамо до рамо
Вместо да сбъдне мечтата на баща си, като се присъедини към холандския шампион Аякс, Гулит отиде в отбора на Фейенорд. Гулит отбеляза осем гола в първенството през този сезон, а тимът завърши на второ място. Тогава се случи немислимото. Клубът привлече 36-годишния Йохан Кройф. Човекът, наречен „Питагор в бутонки“, пое контрола над отбора, даваше указания на съотборниците си по време на мачовете, определяше тренировъчните упражнения и подбираше състава. Най-важното беше, че все още беше непобедим с топката. Фейенорд започна да тормози противниците, като старият майстор и неговото протеже разкъсваха съперниковите защитници. Често си създаваха голове един на друг, понякога отбелязваха в един и същ мач, и бяха невъзможни за спиране. Това дуо изведе Фейенорд до първа титла от 10 години, а след това и до триумф с Купата, а Гулит бе обявен за „Футболист на годината“.
След още един обещаващ, но белязан от контузии сезон в Ротердам, Гулит направи спорния трансфер в ПСВ и веднага се наложи. Той бележеше голове за удоволствие – дори след като се върна на позицията на либеро през онзи първи сезон, той продължаваше да напада и да отбелязва много важни попадения. На 23 години Гулит беше обявен за „Футболист на годината“ за втори път. Той беше просто неудържим и през сезон 1986/87, отбелязвайки 22 гола в 34 мача, докато ПСВ отново спечели шампионата. Многофункционалният играч се превръщаше в завършен футболист във всеки смисъл на думата и отново беше надминал възможностите на отбора си. Към края на сезона конфликтът му с треньора Ханс Краай проправи пътя за трансфер, който постави световен рекорд – 17 милиона гулдена, които пратиха нидерландеца в Милан.
„Артистът“ Гулит доминира в Европа
През декември 1987 година Гулит получи „Златната топка“ за постиженията си в ПСВ и през първата половина на дебютния си сезон в Милан. Според организаторите на наградата, списание „France Football“, това беше триумф за артистите. Тогава обаче настъпи мрачен период за „росонерите“. Откакто спечелиха титлата в Серия А през 1979 година, отборът беше изпаднал два пъти и току-що беше завършил на пето място, когато през лятото на 1987 година пристигнаха Гулит, Марко ван Бастен и Карло Анчелоти. С играчи като Роберто Донадони, Паоло Малдини и Франко Барези, които вече бяха в Милано, новият треньор Ариго Саки разполагаше с основите на един революционен отбор. Още през първия си съвместен сезон те си върнаха титлата в Серия А, като Гулит играеше на дясното крило.
След това Гулит се присъедини към националния си отбор за Евро 1988 в Западна Германия. Той носеше капитанската лента от години, но тимът не успя да се класира за световните първенства през 1982 и 1986 г., както и за Евро 1984. С легендарния бивш треньор на Аякс Ринус Михелс начело на отбор, състоящ се от Ван Бастен, Роналд Куман и Франк Рейкард, надеждата се беше завърнала. „Лалетата“ започнаха с поражение от Съветския съюз, но след това победиха Англия, Ирландия и Германия, за да си осигурят реванш със СССР на финала. Гулит откри резултата, а Ван Бастен удвои през втората част. Така Гулит стана първият капитан на Нидерландия, вдигнал голям международен трофей.
Триото Гулит, Ван Бастен и Рийкард се събра на „Сан Сиро“ и беше готово да продължи своето господство на континента. Въпреки скъсан менискус и операция, днешният герой все пак успя да остави своя отпечатък върху кампанията на Милан. Следващият сезон беше жесток за Гулит. Контузията го държа настрана почти през цялото време – той игра само два пъти в Серия А и веднъж в Купата на европейските шампиони: във финала, като започна като титуляр в атака, а Рейкард отбеляза единствения гол след асистенция на Ван Бастен. Гулит остана още две години, но ролята му намаляваше под ръководството на Фабио Капело. Последва още един титла в Серия А, но той отсъстваше, когато Милан загуби от Марсилия във финала на Шампионската лига през 1993 година. Беше даден под наем на Сампдория и отбеляза впечатляващите 15 гола, с които помогна на отбора да завърши на четвърто място в първенството, така че Милан го върна в началото на следващия сезон, но вече не беше същото.
Трансферът в Лондон и началото на ново предизвикателство
През 1995 година той се присъедини към Челси на Глен Ходъл и отново започна като защитник, но атакуващият му характер не можеше да бъде сдържан. Той редовно се впускаше напред и започваше да създава положения. В крайна сметка трябваше да се върне към по-нападателна роля. След това Ходъл пое поста на селекционер на Англия, а Гулит стана играч-треньор на „сините“ за 18 месеца. Въпреки че през февруари 1998 година лондонският отбор беше втори в класирането, той беше уволнен и в крайна сметка пое Нюкасъл, с който отново стигна до финала за ФА Къп. Пет години по-късно той се върна във Фейенорд за един неуспешен мандат начело на отбора, а след кратки престои в Лос Анджелис Галакси и Терек Грозни реши, че треньорската професия не е за него. Може би най-накрая футболът беше настигнал човека, който винаги беше една крачка напред.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Вкара във финал на Шампионската лига, наказа Ливърпул с хеттрик, но не избяга от изпадането
Източник: Актуално
