В Министерството на иновациите и растежа официално бе представена националната платформа „Интерактивна инвестиционна карта на България“, зад която стоят съвместните усилия както на ведомството на министър Томислав Дончев, така и на БАИ – Българската агенция за инвестиции. Нейният изпълнителен директор Мила Ненова даде конкретен пример как за „Загоре“ – по думите й една много добре развиваща се индустриална зона – на платформата може да се види, както къде се намира на кадастралната карта; чия е собствеността (частна, общинска, смесена); колко е населението в околността; с какво образование; каква е заетостта в региона; коя магистрала минава наблизо. Уточни, че информацията е актуална и е подадена от Агенция по заетостта и от Националния статистически институт. Освен това на платформата има възможност за качване на файлове, снимки, презентации с всякаква допълнителна информация за зоната.
Ненова припомни, че част от индустриалните зони през 2024 г. получиха финансиране по програма „Конкурентоспособност“ или общо над 100 000 млн. лева за развитието си.
Принципно в самата платформа освен информация за индустриалните зони и паркове, има данни и за научно-технологичната инфраструктура и за отделни инвестиционни имоти, за които условието е да са с индустриално предназначение. Минимумът е да са с площ 10 000 квадратни метра, ако е застроен терен, и 50 000 квадратни метра – ако не е.
Информация на платформата могат да качват само собственици на терените или упълномощени от БАИ лица. Тези, които я публикуват, влизат с електронен подпис и преминават през процедура по нейното одобрение.
Ненова обясни, че целта на платформата е цялата научно-технологична инфраструктура – изградени центрове за върхови постижения, лаборатории и всякакви други институции, които работят в областта на научно-изследователската дейност – да имат видимост за бизнеса и той да може да се възползва от тях. Заради това на сайта може да се намери
описание на оборудването,
с което разполагат въпросните научно-технологични центрове.
Малко по-късно, когато думата бе дадена на вицепремиера Томислав Дончев, той подчерта, че през годините за това оборудване са дадени десетки милиони и заради това е изключително важно то да бъде достъпно не само за академичните среди, но и за българските технологични предприятия.
От своя страна Ненова подчерта, че платформата е в процес на развитие и разчита на обратната връзка на всички, които сега ще започнат да я ползват, дали някоя от функционалностите е излишна или пък трябва да се добавят други неща. Уточни, че на платформата има възможност за сваляне на банер към нея, така че всяка една институция, организация, сдружение или двустранна камара, може да си го качи на собствения сайт и да предложи директна връзка към нея.
Проф. Силвия Илиева, директор на Института Гейт (GATE) към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза, че това е не само платформа, а нов начин на мислене. Определи платформата като мост между знанието и капитала; между идеите и тяхната реализация.
Подчерта, че платформата ще бъде много полезна за малките населени места. Отчете и че на нея има качена информация от Института Гейт и от индустриалните центрове и това е някакъв нов тип прозрачност.
„А когато благодарение на платформата конкретните индустриални зони се свържат с потенциалните инвеститори, то тогава вече става въпрос за икономически растеж“ подчерта проф. Илиева и добави, че тя спестява време за търсене на информация, и свързва хора с организации.
Накрая проф. Илиева обърна внимание, че вчера (15 октомври) МИР е обявило конкурс за зелена и цифрова трансформация, който предвижда сътрудничество между научни организации и фирми. Ето защо, по думите й, платформата се представя тъкмо навреме.
Основателят на Тракия икономическа зона – инж. Пламен Панчев се пошегува, че попитал ChatGPT какво да прави, ако иска да инвестира в България, и ИИ му отговорил: „Използвай платформата на Дончев“. Той обаче предупреди, че платформата трябва постоянно да се обновява, защото ако застине в настоящата си позиция, от нея няма да има смисъл и всички усилия ще се окажат напразни.
Мила Ненова уточни, че на платформата има информация за 28 индустриални зони и паркове и оттук нататък топката е в полето на хора като инж. Пламен Панчев.
Вицепремиерът Томислав Дончев представи кратка предистория на идеята. Тя се заражда преди 6-7 години, когато държавата припознава индустриалните зони като ключов инструмент за подобряване и ускоряване на инвестиционния процес. Преди това е отчетено, че за да може един потенциален инвеститор да изгради индустриална мощност на нов терен – особено ако тя се намира на земеделска земя – то преди изобщо да започне строежът, предварителният процес отнема 3 години. Ако обаче има индустриална зона, на която инвеститорът може да реализира идеята си, то тогава тази предварителна фаза може да приключи за 5 месеца. И така, благодарение на индустриалните зони, Дончев изрази надежда, че държавата започва да се движи със скоростта, с която работи корпоративният сектор.
Той се похвали, че в момента МИР съфинансира изграждането на 10 нови индустриални зони, но бе категоричен, че с платформата по никакъв начин не искат да конкурират търговците на недвижими имоти, тъй като тя е силно фокусирана върху индустриални терени.
„Не искаме да вземем бизнеса на консултанти и адвокати. Но в конкуренция с всички наши съседи – ние сме обречени да бъдем умни и бързи. Дължим на инвеститора много подобрения, които трябва да бъдат направени. Ние сме на нивото на държавите от Централна и Източна Европа, с изключение на присъединяването ни към мрежи. Но искаме да сме по-бързи от гледна точка на осигуряване на електричество, на разрешително за строеж. Имаме амбицията с платформата да сме в състояние да предложим 24/7 отговори на всички въпроси, които интересуват инвеститорите. И да имаме малко повече самочувствие, защото то е отчасти в режим на самосбъдващо се пророчество – когато имаш самочувствие, тогава и постиженията ти са по-големи„, призна Дончев и се обърна към хората в залата – за въпроси.
Попитаха го дали на картата ще има отбелязани имоти за настаняване на работници. Томислав Дончев отговори, че с подобна информация държавата ще навлезе на територията на частния бизнес, а като цяло той е убеден, че където тя може да не се меси, то е по-добре да не го прави. Повтори, че на платформата има данни за брой студенти и заети лица; брой учебни заведения и информация за ключова инфраструктура.
На въпрос как ще популяризира платформата сред потенциалните инвеститори, Дончев отговори, че ще разчита на всички български посолства и държавни институции.
На питане дали инвеститорите, които вече са вложили капитал в България, ще имат възможност да бъдат своеобразни инфлуенсъри за бъдещи предприемачи, Дончев приветства идеята и подчерта, че би било много хубаво тя да се развие. Той още не беше довършил изречението си и изпълнителният директор на БАИ – Мила Ненова обяви, че по въпроса вече се мисли и от агенцията били подготвили тази опция като „изненадата“ на платформата.
„Появили се един инвеститор, това не е гаранция, че ще дойде втори. Но появили се втори, то със сигурност ще дойде и трети“ – обобщи Дончев.
Накрая, когато въпросите се изчерпаха, Дончев сподели притесненията си – големият проблем е, че инвестициите са концентрирани в няколко точки в страната, в зависимост от определени локални фактора като наличие на добър университет и активен предприемач. Заради това има цели области, в които на практика липсват инвестиции в индустрията. И там голямата тема е за квалификацията на работната сила и за качеството на човешкия капитал, което уви, се оказва първостепенен фактор.
Източник: Banker.bg
