„В Европа съществува едно недоразумение“ – започва коментар в немския FAZ, посветен на икономическия успех на Китай. Според автора му – Густав Тайле – кореспондент на изданието в Шанхай – онова, което прави развитието на икономиката в Китай изключително успешно, е по-малкото централно планиране и по-ожесточената конкуренция между провинциите, и работната етика на китайските граждани.
Тайле смята, че западният поглед към Китайската народна република страда от една твърде повърхностна и прекалено централизирана перспектива. Веднъж годишно германската общественост става свидетел на демонстрациите на власт на авторитарния лидер Си Дзинпин по време на Националния народен конгрес и заключава, че твърдата ръка и стратегическите решения на централно ниво, спуснати от правителството, правят индустриалната политика на Китай успешна.
Така обаче те силно надценяват значението на политическите решения на централното правителство. И обратно – подценяват това, което всъщност прави китайската икономическа система динамична -конкуренцията между регионите и провинциите. Противно на общоприетото схващане, Китай не е изцяло централно контролиран, а по-скоро предоставя на провинциите значителна автономия.
Освен това конкуренцията в Китай е много по-ожесточена, отколкото в Европа – там смяната на работата и съкращенията са много по-чести и масови явления. Работното време е по-дълго, а ваканциите са по-кратки. Работниците в компанията BYD например често имат само два почивни дни в месеца и живеят в общи помещения с двуетажни легла. От друга страна пазарът на жилища в Китай е много по-гъвкав – и тези, които си намерят апартамент, трябва да се нанесат в него в рамките на няколко дни, а не месеци по-късно.
Густав Тайле добавя и че когато в Китай били разпространени кадри с протестиращите във Франция, които негодуват срещу високите разходи за живот, някои китайци просто свили рамене, като коментирали: „Просто трябва да работят по-дълго и по-усърдно“. В Китай например изобщо не разбират как е възможно някой да е в лятна отпуска около месец или пък да не си вдига телефона, когато го търсят по работа.
Успехът на Китай произтича преди всичко от обстоятелството, че в страната силно се насърчава конкуренцията. Това се отнася както до децата в училищата и до младежите в университетите, така и до конкуренцията между компаниите, като например в автомобилната индустрия, която понякога се изкривява до уродливи форми, като например до очернящи кампании.
Това се отнася и до партийните секретари, които оценяват административните ръководители по това дали допринасят за по-висок икономически растеж или не. Тези ръководители по места, които се борят с недоволни и протестиращи, не напредват по йерархичната стълбица.
Системата за оценка на административните ръководители прилича на спортен турнир. Пекин определя правилата, определя какво носи точки и определя кои индустрии са приоритетни. Отделните градове участват в състезанието, стремейки се да се превърнат в следващия център за електрически автомобили или биотехнологии.
В същото време според кореспондента на FAZ в Шанхай в Европа има стремеж да се слагат спирачки на конкуренцията. Тя прави съкращенията на работни места и уволненията непосилно скъпи; загубата на работа не се счита за нещо нормално, а по-скоро се представя като загуба на препитание. Пазарът на жилища е структуриран по такъв начин, че за да се преместиш да живееш на ново място ти трябват не дни, а месеци.
Междувременно политиката на Брюксел е твърде фокусирана върху компромисите, смята кореспондентът на FAZ. Икономически силните региони в ЕС са изправени пред строги ограничения за това колко могат да се развиват. Това задушава конкуренцията.
В същото време няма институция, която да сравнява свършеното от политиците. Прави се преценка според медийния маркетинг, а не според резултати, смята Густав Тайле. Той дава пример, че в Китай местните лидери се преценяват до колко са успешни освен по икономическите параметри и по образователните постижения, и по състоянието на околната среда и по политиките по отношение на климатичните промени.
Густав Тайле не отрича и че управляващите в Китай имав и своите недостатъци. Радикалната цензура например силно ограничава потока от информация. Освен това Си Дзинпин – независимо от конкуренцията в различните направления – повече държи на партийната лоялност, отколкото на представянето в отделните сфери. Това отваря вратите за корупцията и прави системата толкова корумпирана, че дори най-строгите антикорупционни кампании на Си Дзинпин не могат да изкоренят проблема.
Освен това конкуренцията между местните власти води до големи разхищения. Китай е пълен с мегаломански скъпоструващи проекти, с които местните политици искаха да се увековечат, но които се оказват бездънни ями за пари. Трябва да се отбележи, че и бездействието също води до високи разходи.
Спиралата на „Нейджуан“
Густав Тайле обръща специално внимание на твърде високоскоростната конкуренция. Около 320 милиона китайци са на така наречената гъвкава заетост, която в Европа би била сметната за системна експлоатация. Шофьорите, извършващи доставки например, се движат из градовете на своите електрически скутери с животозастрашаваща скорост, защото алгоритъмът го диктува. Те често пробягват последните няколко метра до апартаментите, в които трябва да доставят конкретните поръчки.
Терминът „Нейджуан“ се използва навсякъде в Китай. Първата сричка, „Nei“, означава „навътре“ или „насочен навътре“. Втората сричка, „juan“ означава „навиване“. Така се описва прекаленото навиване на пружината или твърде разрушителната конкуренция, при която състезаващите се рискуват не само превъртят играта, но и да изпаднат извън борда.
Затова изглежда гротескно, когато Европа решава, че възходът на Китай се дължи на засилен държавен контрол и ограничения върху конкуренцията. Всъщност според Густав Тайле в съвременен Китай цари по-безжалостна форма на капитализъм в сравнение с тази на стария континент.
Източник: Banker.bg
