В навечерието на новия политически сезон зачестиха оценките и прогнозите. Доминиращата тенденция е, че властта е стабилна, а за управляващите няма непосредствена заплаха, защото опозицията е разделена, Радев още не е влязъл в играта и народът е относително спокоен. Разбира се, по-опитните анализатори не пропускат да отбележат, че социално-икономическата ситуация е нормална и че предвижданията за някакво рязко влошаване (с или без връзка с въвеждането на еврото) са безпочвени. Но дали е така?
Няма спор, че днешната (парламентарна) опозиция е така фрагментирана, че практически е неспособна на единно действие. Но този факт може да успокоява крайно непрозорливи или късопаметни хора. При наличие на
сплотено от мощни интереси управляващо мнозинство
правителството може да падне единствено по желание на някой силен играч от това мнозинство. Опозицията може да внася колкото си иска вотове на недоверие и да организира каквито си иска протести – сами по себе си тези действия нямат ефект, поне днес у нас.
Истинските проблеми за властта възникват не в стените на парламента и дори не на площада пред него, а в обществото, в социално-икономическия живот и всекидневието на хората. А там облаците се сгъстяват, както сочат и достъпните официални данни. На практика наблюдаваме римейк на класическия сблъсък „между хладилника и телевизора“. По всички медии изобилно тече рекламата на въвеждането на еврото, в която „връх на сладоледа“ (по-точно на управленската наглост) е фразата, че „държавата контролира цените“. Постоянно се появяват някакви отговорни господа, които твърдят, че няма „ненормално“ поскъпване, а съвсем естествена „сезонна динамика“.
Съчетанието на тези на пръв поглед невинни пропагандни хватки обаче поражда една масова нагласа, която е много опасна за властта – държавата не само не може, тя не иска да овладее поскъпването. Това, формално погледнато, означава, че тя наистина контролира цените, но не по начина, който очаква от нея мнозинството от българите. И не само ги „контролира“, а и сама дава немалък принос за тяхното повишаване, например, чрез всекидневно оповестяваното поскъпване на всевъзможни такси. Да не говорим за наливането на
огромни суми с неясна цел в държавни структури
като ББР и БЕХ.
Трябва да добавим и още един, ситуационен фактор, който „помпа“ инфлацията и вероятно влиянието му ще се усилва през идните месеци. Едва ли някой се съмнява, че на пазара се изливат огромни ресурси в левове, които се насочват към придобиване на всевъзможни активи. Наистина, от началото на следващата година този натиск ще отслабне, но надутите цени едва ли ще се върнат на предишните нива, а пазарното им дисциплиниране ще има своята икономическа и социална цена. Някои ще спечелят, но повечето ще загубят.
Въпреки титаничния напън да се запълва отварящата се дупка в бюджета, очертава се
мрачна картина на действителните нива на дефицита.
Бюджетът в скоро време ще бъде неспособен да прави познатите щедри финансови жестове към различни социални групи. Като прибавим растящата инфлация, се вижда, че в годината на въвеждането на еврото България ще влезе в много по-различно реално състояние, отколкото ни бе представяно по време на триумфалния екстаз при вземането на съответното политическо решение. Тук проблемът не е в това, че за пореден път сме изментили европейците (те отлично знаят какво е истинското положение), а че държавата ни, най-вече в социално-икономическо отношение не е готова за такава трансформация. Въпросът е кога това разминаване ще излезе от макро-икономическите анализи и ще удари болезнено по джоба на повечето българи. Което неизбежно ще се превърне в реално изпитание за властта, много по-опасно от бутафорните акции на опозициите. В анекдотичната политическа наука това се нарича победа на хладилника над телевизора.
Има експерти, които признават, че положението не е розово и вероятно в обозримо бъдеще ще се влошава, но ползват основния аргумент, че народът все някак се справя и не просто се справя, а доста приятно си прекарва летните месеци. В случая, разбира се, трябва да внимаваме с обобщенията и средните величини, тъй като отговорът на въпроса каква и коя част от „народа“ се справя не е лесен. Проблемът е, че „справящите се“ поголовно използват същия порочен метод, както и държавата – живот назаем. А това не може да продължава до безкрайност.
Ако обобщим, социално-икономическата ситуация – може би постепенно – се променя в отрицателна посока, а това винаги носи проблеми на управляващите, особено когато те не са нито особено почтени, нито готови на саможертвена политика на затягане на коланите. При това положение истински интересният въпрос е не дали, а
кога може да се очаква скок на политическото недоволство
от властта. За разлика от 2020 г., този път недоволството ще бъде с дълбоки икономически корени, което го прави по-устойчиво. Към момента повечето анализатори не предвиждат скорошни сериозни сътресения на управлението и предпочитат да разглеждат вероятните изменения в контекста на предстоящите в края на 2026 г. президентски избори. Предвид развитието на процесите в България и по света този тайминг изглежда твърде оптимистичен.
Още през този есенно-зимен сезон
пред управлението ще се натрупа кълбо от проблеми,
за чието решаване ще настояват все по-остро значителни части от обществото. Възможностите за успокояване чрез палиативни мерки и писане на стратегии стават все по-ограничени, а и финансовите ресурси секват. Явно нещата не вървят на добре, след като се налага компетентните местни органи да решават на кои учебни заведения в Плевен с предимство да бъдат монтирани хидрофорни системи.
Стабилността на управлението е под въпрос не толкова заради неудържимия обществен натиск, а заради различните (макар и временно съвпадащи) интереси на отделните участници. Малките партньори искат идилията да продължи колкото е възможно повече, докато формациите на Пеевски и Борисов не могат да игнорират натрупващите се политически негативи, особено в светлината на очертаващия се пряк сблъсък между тях за доминираща позиция на следващите избори (когато и каквито да са).
Съвсем не е изключено някой от големите играчи да прецени, че няма изгода от по-нататъшно трупане на „черни точки“ и тогава уж стабилната власт ще се разпадне за минути.
Източник: Banker.bg
