Непредвидени печалби от над 60 милиарда долара ще получат петролните компании на Съединените щати през тази година, ако цените на суровия петрол се запазят на нивата, които са достигнали от началото на войната с Иран. Модел на инвестиционната банка Jefferies показва, че американските производители ще генерират допълнителен паричен поток от 5 милиарда долара само този месец след като черното злато поскъпна с приблизително 47% от началото на конфликта на 28 февруари. Ако цените на американския петрол (WTI) останат високи и достигнат средно 100 долара за барел тази година, фирмите ще получат допълнително 63.4 милиарда долара от производството на горивото, по сметки на компанията за енергийни изследвания Rystad.
След като фючърсните контракти на петрола сорт „Брент“ скочиха над 100 долара на 12 март, американският президент Доналд Тръмп се похвали в публикация в социалните медии: „Съединените щати са най-големият производител на петрол в света, така че когато цените на петрола се качват, ние печелим много пари.“ Американският базов сорт West Texas Intermediate за доставка през април приключи седмичната си търговия на 13 март с котировка 98,71 щ. долара долара за барел, сорт „Брент“ за доставка през май – със 103.14 долара за барел.
Допълнителният паричен поток би трябвало да е от полза за американските шистови компании, които имат ограничени операции в Близкия изток. Но картината е по-сложна за най-големите международни петролни групи. „Ексън мобил“ и „Шеврон“, както и европейските конкуренти „Бритиш петролиъм“, „Шел“ и „Тотал енерджи“, имат широко разпространени активи в Персийския залив и са по-засегнати от затварянето на Ормузкия проток. Производството е спряно в няколко съоръжения, в които някои от петте „суперголеми“ имат дялово участие, което принуди „Шел“ да обяви форсмажорни обстоятелства за товарите втечнен природен газ, които е планирал да превозва от завода на QatarEnergy в Рас Лафан.
Предизвикателствата пред дейността в региона бяха потвърдени за пореден път на 12 март когато SLB, известна преди като Schlumberger – най-голямата компания за петролни услуги в света, издаде предупреждение за печалбата си.
Мартин Хюстън – ветеран от петролния бранш и председател на австралийската фирма за проучвания Omega Oil and Gas, отбелязва: „Няма победители в тази ситуация – и със сигурност не са международните петролни компании. Те биха предпочели статуквото от преди две седмици, отколкото криза, която временно повишава цените на петрола.“ Защото, „националните петролни дружества в Близкия изток и техните партньори ще трябва да възстановят повредената инфраструктура. Но истинската тревога е… безпрецедентното затваряне на пролива, дори за кратък период.“
Бързото разрешаване на кризата не изглежда близко. Новият върховен лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, заяви на 12 март, че военните сили на страната ще държат затворен тесния воден път, който пренася една пета от световния петрол и газ, докато не спрат американско-израелските удари.
Около 18 милиона от 20-те милиона барела петрол, които обикновено преминават през водния път всеки ден, остават блокирани, според проучване на „Голдман Сакс“. Шокът е по-драматичен за сектора на втечнен природен газ заради спряната около една пета от световното производство. RBC Capital Markets заяви на 13 март, че очаква конфликтът да се проточи през пролетта и че цените на суровия петрол „Брент“ могат да надхвърлят 128 долара за барел в рамките на три до четири седмици.
Томас Лайлс от Rystad коментира: „Затварянето на пролива ще навреди на националните петролни компании от Близкия изток, а (западните) големи петролни компании, които представляват около 20% от общото производство на добитата суровина от Катар, Обединените арабски емирства, Ирак и неутралната зона (земята между Саудитска Арабия и Кувейт), също биха могли да понесат съществени последици.“
„Бритиш петролийм“ и „Ексън“ са сред най-уязвимите от кризата в Близкия изток, защото очакват тази година да генерират над 20% от свободния паричен поток от своите глобални ресурси от черно злато и втечнен природен газ от базирани в региона мощности. Еквивалентната цифра за „Тотал“ е 14%, а на „Шел“ и „Шеврон“ – съответно 13% и 5%, според Rystad.
Суперголемите компании наскоро разшириха дейността си в региона, подписвайки сделки в Сирия, Либия и няколко други страни в стремежа си да увеличат петролните си резерви и производството. „Тотал“ заяви в актуализация на търговските си резултати на 13 март, че по-високата цена на петрола „компенсират повече от достатъчно загубата на производство в Близкия изток“. Главният изпълнителен директор на „Ексън“ Дарън Уудс пък посочи, че групата се адаптира към затварянето на „централния източник на доставки за света“, но обърна внимание, че това ще засегне всички играчи в индустрията.
По оценка на анализатори, експозицията на „Ексън“ към доставките от Близкия изток е фактор, поради който акциите ѝ изостават от конкурентите си от началото на кризата, поскъпвайки с 2% – до 156.12 долара. През същия период фирмените книжа на „Бритиш петролиъм“ и „Шел“ са скочили, съответно с 11% и 9%, което подкрепя убеждението на инвеститорите, че търговските подразделения на големите европейски компании ще увеличат печалбите си поради нестабилността на петролните и газовите котировки.
„Цената на акциите не отразява само следващото тримесечие или две“, посочва анализаторът на „Банк ъф Америка“ Кристъфър Куплент, обръщайки внимание, че пазарът очаква цените на петрола да паднат до 75 долара за барел „в рамките на месеци, а не години“.
Фирмените книжа на норвежкия енергиен гигант „Екуинор“ са поскъпнали повече от другите големи западни компании от началото на конфликта, тъй като тя няма активи в Близкия изток. Тя е и основен доставчик на газ за Европа, където цените се повишиха рязко, след като QatarEnergy спря доставките на втечнен природен газ миналата седмица.
Други енергийни дружества със силни движения на котировките на акциите, са рафинерии като Neste и Repsol, след като доставките на реактивно гориво и други петролни деривати от Близкия изток бяха прекъснати. Според Лайлс, „всички играчи, които нямат твърде много яйца в кошницата на Близкия изток, ще се възползват от по-високите цени.“
Пол Санки – основател на фирмата за проучвания Sankey Research, заяви, че кризата в Залива ще доведе до много по-агресивно преориентиране към местни енергийни източници, които не носят риск от прекъсване на доставките и повишение на цените. „Това може да се превърне в събитие, унищожаващо търсенето, при което всички губят“, коментира той, отбелязвайки, че някои от най-засегнатите страни в Азия, като Тайван, биха могли да преосмислят отказа си от ядрена енергия. „Пазарът разглежда безпрецедентното затваряне на пролива като отклонение, докато учените, следящи петролния сектор в исторически план, разглеждат това като структурна промяна на риска от петрола“, отбелязва Санки.
Източник: Banker.bg
