„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Във време, когато всички са обсебени по слава, медали и нощи в Шампионска лига, Себастиан Джовинко направи избор, който озадачи европейската футболна аудитория. На 28-годишна възраст, във физическия си пик и играещ за Ювентус, той напусна Италия – не за да отиде в Англия, Испания или Германия, а в Мейджър Лийг Сокър. Трансферът в Торонто се смяташе за изгнание, за предаване, но той се оказа развръзката в една нестандартна кариера.
Следващия велик италиански плеймейкър или вечна резерва?
Джовинко щеше да бъде следващата велика десетка на италианския футбол. Привържениците на Ювентус видяха това отрано – един млад магьосник с топката, дарен със страхотна футболна визия, баланс и нисък център на гравитацията, който караше защитниците да падат като боулинг кегли. Той не беше висок, здрав или страховит, но той беше изключително енергичен. Феновете му викаха „атомната мравка“. Периодът му под наем в Емполи през сезон 2007/2008 показа някои истински моменти на класа, а времето му в Парма беше още по-обещаващо. Той се завърна при „бианконерите“ след кампания, в която вкара 16 гола и беше готов да проблесне на „Ювентус Стейдиъм“.
Но тайминга не можеше да бъде по-лош. По това време треньор на Ювентус беше Антонио Конте, а по-късно Масимилиано Алегри. „Бианконерите“ бяха машина: ефикасни, здраво подредени и дисциплинирани. В такъв отбор нямаше място 165-сантиметров плеймейкър, който търсеше празни пространства между линиите и се нуждаеше топката да бъде в неговите крака. Джовинко не беше непостоянен в изявите си – той просто не беше правилният играч за използваната система. Трябваше да се бори за минутите си с играчи като Карлос Тевес, Фернандо Йоренте, по-късно и Алваро Мората. Италианецът често беше използван като резервен жокер или като втора опция в мачове, които вече бяха решени.
Трудното решение, което изненада европейската аудитория
През 2015 година Джовинко трябваше да направи избор: да остане в Европа и да продължи да се бори за минимални възможности или да отиде някъде, където ще бъде звездата на шоуто. Той избра Торонто, който играе в Мейджър Лийг Сокър. Реакцията в Италия беше бърза и надменна: „Той пропиля кариерата си, за да гони парите! Така само ще изчезне и никой няма да го запомни.“ Те обаче бяха в грешка.
„Атомната мравка“ беше безпощадна в Северна Америка
От момента, в който Джовинко пристигна в МЛС, той даде ново значение на думата „доминантност“. В първия си сезон той реализира 22 гола и направи 13 асистенции – една от най-резултатните индивидуални кампании в историята на първенството. Той спечели приза за „Най-полезен играч“, беше голмайстор и изведе Торонто до първото си участие в плейофите, а това беше само началото.
Торонто беше най-добрият отбор в Северна Америка през 2017 година. Джовинко беше пулса на отбора, който спечели домашния требъл: МЛС Къп, Съпортърс Шийлд и Канадския шампионат. Той вкарваше на финали и винаги беше на разположение и не се афектираше от напрежението на ключовите моменти. Но въпреки това Европа не обръщаше внимание.
Звезда в МЛС, отлъчен от „адзурите“
Националният отбор на Италия никога не му даде възможност да се докаже. Въпреки че беше италианският нападател в най-добра форма през 2015 и 2016 година, Джовинко не беше включен в нито един от съставите за квалификациите за Европейското и Световното първенство. Треньори като Конте и Вентура определяха МЛС като неконкурентоспособно първенство дори когато звездата на Торонто беше по-добър от конкуренцията си и вкарваше повече голове и създаваше повече шансове за своите съотборници. След като напусна родния си континент, италианецът не получи нито една минута със синята фланела. Посланието беше ясно: да напуснеш Европа означава да се откажеш от националния отбор.
Лесно е да си задаваме въпроси като „какво ако Ювентус му даде възможност като титуляр?“, „какво ако беше отишъл в някой средняк в Испания или Германия и доминираше там?“, „щяхме ли да го включваме в дискусии с успешни ниски нападатели като Лоренцо Инсинье и Антонио Ди Натале?“
Любимецът на Торонто, който си тръгна като икона на МЛС
Историята на Джовинко не разказва за провал, а за избор. Той избра щастие, да играе всяка седмица, да изпълнява преки свободни удари и да бъде футболистът, около който се изгражда отбор. Той не спечели Шампионска лига, не игра в елиминационната фаза на Световното първенство, но промени съдбата на един млад клуб и донесе първата футболна титла на канадския град, издигайки имиджа на МЛС.
Когато напусна Торонто през 2019 година, Джовинко го направи като легенда. Той все още е най-добрият голмайстор в историята на отбора, а феновете все още скандират неговото име. Италианецът е образ за подражание за чужденците в МЛС. Той е този, който дойде не за слава, а за футбола и даде на първенството нещо рядко срещано: елитен плеймейкър в пика на кариерата си, който не се отнесе с лигата като с пенсионен дом.
Автор: Ростислав Димитров
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: Сър Алекс не го оцени и Манчестър Юнайтед го натири, но той покори света на футбола
Източник: Актуално
