Днес, 29 октомври, нидерландците гласуват на предсрочни парламентарни избори. Те са за Долната камара (Камарата на представителите), която се състои от 150 членове. Основните й задачи са приемането на нови закони и контрол на правителството. Долната камара заедно с Горната камара (Сенатът) образуват нидерландския парламент.
Според конституцията на Нидерландия гласуването ще се проведе в рамките на един ден. Повече от 9000 избирателни секции ще бъдат отворени до 21:00 ч. (22:00 ч. българско време).
Предварителните резултати от гласуването се очакват до края на деня на 29 октомври. Официалните резултати ще бъдат обявени, както е стандартната практика, на следващия ден.
Баланс на силите
Според предизборни проучвания, нито една партия няма да може да осигури мнозинството от местата, необходими за сформиране на правителство (76 от 150 места). Разликата в подкрепата между ключовите политически сили е минимална. Следователно, поне четири партии имат шанс да поемат водещата роля на изборите: крайнодясната Партия на свободата (PVV), водена от Герт Вилдерс, най-големият опозиционен блок на Зелената левица и Лейбъристката партия, Християндемократите и проевропейското движение Демократи 66.
Според проучването на Peilingwijzer, което обобщава резултатите от последните проучвания на социологическите институти Ipsos и Verian,
PVV запазва лидерството си с прогнозирани 25 до 31 места,
следвана плътно от блока на Зелената левица (22 до 26 места). Според проучванията, „Демократи 66“ ще спечелят между 19 и 23 места, малко пред Християндемократите (18-22 места). Дясната либерална Народна партия за свобода и демокрация, част от управляващата коалиция, показа леко засилване на позициите си (14-18 места, +2 места) след представянето на лидера си Дилан Йешилгьоз в телевизионен дебат, организиран от SBS. Рейтингите ѝ обаче все още са значително под нивата от изборите през 2023 година.
Междувременно мнозинството от холандските избиратели все още не са взели решение. Само 18% казаха, че знаят със сигурност за кого ще гласуват, докато 69% не са решили, а 13% нямат никаква представа. На този фон финалният телевизионен дебат, организиран от телевизионния оператор NOS на 28 октомври, може да окаже решаващо влияние в последния момент върху избора на избирателите.
Политическа криза
Правителствената криза от последните месеци доведе до предсрочните избори в кралството. Нидерландската управляваща коалиция се сблъска с проблеми в началото на юни, когато лидерът на PVV Герт Вилдерс обяви оттеглянето на своите съпартийци от правителството поради липса на подкрепа за плана му за затягане на миграционната политика. Напускането на крайната десница, която спечели най-много места на предишните парламентарни избори, на практика доведе до разпадане на коалицията и правителствена криза. Скоро след това премиерът Дик Схоф обяви оставката на кабинета си. Крал Вилем-Александър прие оставките на министрите от PVV, но поиска от премиера и останалите членове на кабинета да продължат да работят, докато не бъде сформиран нов кабинет след предсрочни избори. Оттогава правителството действа като служебно правителство.
В края на август ситуацията се влоши поради липсата на консенсус сред членовете на кабинета относно налагането на санкции срещу Израел след военната му операция в ивицата Газа и тежката хуманитарна ситуация там. Временно изпълняващият длъжността министър на външните работи Каспар Велдкамп (Нов обществен договор) беше подложен на силен натиск от парламентарната опозиция да заеме по-твърда позиция по отношение на Израел. Освен това в цялата страна редовно се провеждаха големи пропалестински демонстрации, като участниците призоваваха властите на кралството да увеличат натиска върху еврейската държава.
На 22 август, след часове дискусии за ситуацията в Газа, които не доведоха до споразумение, Велдкамп обяви оставката си. Неговите задължения бяха временно прехвърлени на изпълняващия длъжността министър на отбраната Рубен Брекелманс. В знак на солидарност, съпартийците на Велдкамп, включително четирима други изпълняващи длъжността министри и четирима държавни секретари, подадоха оставка в същия ден. Всъщност коалицията окончателно се разпадна: управлението на страната до изборите остава в ръцете само на две партии – Народната партия за свобода и демокрация и Гражданско-земеделското движение, които заедно държат 32 от 150-те места в парламента.
Бъдеща коалиция
Нидерландските политолози прогнозират, че балансът на силите в парламента ще се промени значително след гласуването. Либералните партии, които бяха част от предишната управляваща коалиция, ще загубят водещите си позиции, отстъпвайки ги изцяло на десните сили. Въпреки това, е малко вероятно нито една от партиите да може да сформира самостоятелно правителство, така че преговорите за сформиране на нова коалиция може да последват изборите.
Експертите казват, че най-вероятният коалиционен партньор за партията на Вилдерс, която води в анкетите, е младата дясна партия „Правилният отговор“, по-известна като JA21, сформирана от бивши членове на дяснопопулистката сила „Форум за демокрация“ през 2020 г. Въпреки това, дори заедно, тези политически сили е малко вероятно да осигурят парламентарно мнозинство.
Следователно, Партията на свободата вероятно ще трябва да търси поне още един съюзник
сред другите политически движения, които ще влязат в парламента.
Междувременно, настоящите управляващи либерални сили, както и опозиционният ляв блок, според холандските медии, изключват сформирането на коалиция с Вилдерс. Това означава, че формирането на ново правителство в Нидерландия може да се окаже сложен и продължителен процес, изискващ компромиси между няколко партии.
Източник: Banker.bg
