На 15 юли Пловдив ще стане домакин на специален музикален спектакъл, посветен на 170 години от изграждането на един от най-значимите духовни символи на града – митрополитския храм „Света Великомъченица Марина“. На сцената на Античния театър ще се срещнат историята, духовността и българската традиция чрез музиката на едни от най-обичаните български артисти, виртуозни инструменталисти, примабалетисти, фолклорни изпълнители и Митрополитския хор „Св. апостол Ерм“. Концертът е посветен на богатото духовно наследство на храма и неговата мисия да съхранява и предава Христовата вяра през поколенията. Билетите за спектакъла са в продажба в мрежата на Eventim тук и в платформата Grabo.bg тук.
Сред участниците е и Нина Николина – артист, който през годините превърна българската песен в пространство между миналото и съвременността. Със своя характерен стил тя съчетава фолклор, етно джаз, поп и класическа музика, като винаги търси живата връзка между традицията и новото звучене.
Нина, предстои Ви участие в спектакъла по повод 170 години от изграждането на храм „Света Марина“ в Пловдив. Какво е усещането да бъдете част от събитие, което събира духовност и изкуство на сцената на Античния театър?
За мен всяко излизане на сцената на Античния театър в Пловдив е специален момент. Това място носи огромна история – през него са минали поколения артисти, събрани са безброй емоции и срещи между сцената и публиката. Наскоро бях там с децата си като посетител и им разказвах колко различно е усещането, когато човек е на това място като артист. Самите стени, камъкът, пространството носят памет. Още по-вълнуващо е, че Античният театър и храмът „Света Марина“ са толкова близо един до друг. За мен това има личен смисъл, защото Пловдив е свързан с важен период от живота ми – завършила съм Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство там. Градът е част от моя път.
Още: Разпродаденият концерт на Роби във Варна даде старт на националното му лятно турне
Имате ли лична връзка с храм „Света Марина“, която прави този концерт още по-специален за Вас?
Да, имам. Това място е свързано с много лични моменти. По време на студентските ми години съм минавала оттам преди изпити, преди важни събития, когато съм имала нужда от малко тишина и вяра. Познавам това пространство, лицата на иконите, усещането в храма. То е част от моята лична памет. Затова приемам участието си в този спектакъл не просто като професионален ангажимент, а като много красива среща с нещо близко до мен.
Ако влезете в храма не като артист, а просто като човек, коя е песента, която бихте изпели?
През годините съм имала щастието да работя с прекрасни певци – солисти на ансамбъл „Филип Кутев“, „Мистерията на българските гласове“, както и с моята акапелна формация „Магически гласове“. Често изпълняваме и църковно-славянски песнопения. Сред най-близките до сърцето ми са „Тебе поем“ и „Отче наш“. В тях има особена чистота и духовност, която достига до хората независимо от времето.
Вие често събирате различни музикални светове – фолклор, джаз, класика. Какво се случва, когато народната песен срещне храмовото звучене?
Получава се много специален диалог. Преди няколко години реализирах проект с Берковската духова музика, в който включихме и хор „Св. Роман Сладкопевец“, съставен от свещеници. Направихме среща между литургичното звучене и народната песен. Едно от произведенията, които представихме, е „Руфинка болна легнала“ – песен с огромна емоционална сила. Това ще бъде и част от програмата на 15 юли. За мен такива срещи са ценни, защото показват, че традицията не е нещо застинало. Тя може да живее, да се променя и да достига до нови хора.
На сцената ще бъдете заедно с „Магическите гласове“ и ансамбъл „Тракия“. Какво Ви носи тази музикална среща?
Много се радвам на това партньорство. С ансамбъл „Тракия“ ни предстои и друга важна среща – на „Аполония“, където ще представим новия проект „Кръстопът на култури“. В него събираме песни от различни държави – хърватски, турски, гръцки, испански, румънски, албански, изпълнени на оригиналните им езици. Идеята за среща между културите винаги ме е вълнувала. Вярвам, че музиката е един от най-силните начини хората да се разбират.
Интервю: Сиан Еванс от Kosheen: Най-голямото ми предизвикателство беше да бъда жена и самотна майка
Пловдив е град, в който историята и настоящето живеят заедно. Как музиката успява да бъде мост между различните времена?
Именно чрез паметта. В този спектакъл ще има много класическа музика, предимно от български автори, ще участва и Академичният симфоничен оркестър на Националната музикална академия. Ще прозвучат творби на братя Владигерови, в които също има фолклорни влияния. Финалът ще бъде с една от най-обичаните български песни – „Излел е Делю хайдутин“. Получава се програма, която събира различни жанрове и епохи, но има обща душа.
В свят, който се променя много бързо, защо, според Вас, българската песен, традицията и духовните места продължават да ни събират?
Защото са нашият корен. Човек има нужда да знае откъде идва, за да има увереност и посока. Когато познаваме историята и традициите си, разбираме по-добре кои сме. Българската култура има огромно богатство и силна основа. Важно е да пазим духовните места, да уважаваме наследството си и да продължаваме да го преживяваме, за да остане живо и за следващите поколения.
Източник: Актуално
