Последните данни за пазара на труда на пръв поглед дават повод за оптимизъм. През второто тримесечие на 2026 г. безработните в България са 107 хил. души, а коефициентът на безработица намалява до едва 3,5%. Спрямо година по-рано безработните са с 3,4 хил. по-малко.
Само че заетостта не расте заедно с намаляващата безработица. Точно обратното – коефициентите на заетост и на икономическа активност спадат с по 0,5 пр. пункта за година.
Как може безработицата да пада, без заетостта да расте?
За да бъде определен като безработен, човек трябва не само да няма работа, но и активно да търси такава. Ако нито работи, нито търси работа, той е извън работната сила. Затова спадът на безработицата не означава непременно, че повече хора работят.
При безработица от 3,5% резервът сред активно търсещите работа вече е ограничен, а почти половината безработни са без работа повече от година. Образованието също силно разделя възможностите за реализация: безработицата е едва 1,4% при висшистите, но достига 13,5% при хората с основно и по-ниско образование. Все по-важният въпрос следователно е как към пазара на труда да бъдат привлечени хората, които в момента са извън него.
Младите, които не стигат до пазара на труда
Данните на НСИ показват повишаване на заетостта сред най-възрастните (над 55 г.), но особено видим резерв остава сред младежите.
По данни на Евростат през 2025 г. 14% от българите на 15-29 години нито работят, нито учат или се обучават (NEETs). Това е вторият най-висок дял в ЕС след Румъния и е значително над средните 11%. За сравнение, в Нидерландия и Швеция е под 6%.
Още по-показателни са данните за рано напусналите образование – младите на 18–24 години с най-много основно образование, които не участват в образование или обучение. През 2025 г. те са 8,6%, или около 40 хил. души. Сам по себе си този дял не поставя България сред най-проблемните страни в ЕС. Голямата разлика се вижда в това какво се случва с тези младежи след напускането на образованието.
Средно за ЕС 46% от рано напусналите работят, 31% не работят, но биха искали, а 23% нито работят, нито заявяват желание да работят. В България съотношението е съвсем различно: едва около 23% работят, 16% не работят, но искат да работят, а над 60% не работят и не заявяват желание да работят. По последния показател България е с най-неблагоприятния резултат в ЕС.
В редица европейски държави ранното напускане на образование е последвано от включване в пазара на труда – в девет страни от ЕС поне половината от рано напусналите работят. В България при голяма част се случва обратното: излизането от образованието е последвано и от оставане извън пазара на труда.
От безработица към активност
Това е и причината ниската безработица да не означава, че възможностите за по-висока заетост са изчерпани. Изчерпва се по-скоро лесният резерв сред активно търсещите работа, а все по-важни стават хората извън работната сила.
При младежите първата задача е предотвратяването на ранното напускане на образованието, особено без придобита професионална квалификация.
Необходимо е и активно достигане до тези млади хора и установяване на причините за неактивността им – липса на квалификация, семейни ангажименти, обезкуражаване или други пречки. Професионалното и дуалното обучение, фокусът върху квалификацията и преквалификацията, кариерното ориентиране могат да помогнат само ако достигат до хората, които в момента са извън системата.
Българският пазар на труда постепенно влиза в нов етап. Дълго време основният въпрос беше къде са работните места. При безработица от 3,5% и намаляваща икономическа активност въпросът все повече е къде са хората. Част от отговора е сред младите, останали между училището и работата – напуснали първото, без да стигнат до второто.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
