Световното икономическо благоденствие, основано на непрекъснатата технологична промяна, вече не може да бъде приемано за даденост. Това е основното послание зад тазгодишната Награда за икономически науки в памет на Алфред Нобел, която беше присъдена на Джоел Мокир, Филип Агион и Питър Хауит за техните фундаментални приноси в обяснението на „икономическия растеж, движен от иновации“, предава CNN.
Според Кралската шведска академия на науките, лауреатите „са ни научили, че устойчивият растеж не може да се приема за даденост. Икономическата стагнация, а не растежът, е била нормата през по-голямата част от човешката история“. Тяхната работа обяснява как иновациите осигуряват тласък за по-нататъшен напредък и издигане на милиони хора от бедността.
Тази година престижното отличие, което е последното обявено за годината, ще донесе 11 млн. шведски крони (1.2 милиона долара) на носителите му.
Джоел Мокир (Северозападният университет, САЩ) беше отличен с половината от наградата „за идентифициране на предпоставките за устойчив растеж чрез технологичен напредък“. Филип Агион (Колеж дьо Франс, INSEAD и Лондонско училище по икономика) и Питър Хауит (Университет Браун, САЩ) си поделят другата половина „за теорията на устойчивия растеж чрез съзидателно разрушение“.
„Съзидателно разрушение“
Филип Агион и Питър Хауит са отличени за разработването на математически модел на това, което те наричат „съзидателно разрушение“. Процесът е описан като „безкраен цикъл, в който нови и по-добри продукти изместват старите“.
- Съзидателна част: Иновациите създават нови продукти (като AI или нови лекарства) и по-ефективни производствени методи, което води до по-високо качество на живот;
- Разрушителна част: Тези иновации са деструктивни за старите компании и технологии, чийто пазарен дял и печалби изчезват, когато станат остарели.
Тяхната работа показва, че този процес на конфликт е двигателят на устойчивия растеж, но също така подчертава, че този конфликт трябва да бъдат управляван конструктивно. В противен случай установените компании и интереси, които рискуват да бъдат ощетени, могат да блокират иновациите.
Предпоставки на растежа
Икономическият историк Джоел Мокир е отличен за историческите си наблюдения за идентифициране на ключови фактори, които са позволили на човечеството да излезе от вековната стагнация и да навлезе в ерата на устойчивия растеж, започнала с Индустриалната революция. Според Мокир, за да бъде растежът самоподдържащ се, са били необходими две основни предпоставки:
- Научното „Защо“: Не е било достатъчно само да се знае, че дадено изобретение работи практически (както при много открития преди 18-ти век). За да има устойчив растеж, е било необходимо да се знае и защо работи, чрез научно обяснение. Това е позволило натрупването и надграждането на знанието;
- Култура на откритост: Обществото е трябвало да бъде отворено към нови идеи и да позволява промяна, дори когато тя е нежелана от определени групи.
Според комитета, Мокир „е използвал исторически наблюдения, за да идентифицира факторите, необходими за устойчив растеж, основан на технологични иновации“.
Наградата за икономика, за разлика от тези за медицина, физика, химия, мир и литература, които са учредени според завещанието на Алфред Нобел, е създадена по-късно. Тя е присъдена за първи път през 1969 г. на норвежеца Рагнар Фриш и Ян Тинберген от Нидерландия за тяхната работа по динамичното икономическо моделиране.
Източник: Economic.bg
