Защо тук отпред няма жени, а виждам, че в залата има много? – с този въпрос нобеловият лауреат по химия за 2011 г. проф. Дан Шехтман започна лекцията си по време на международния икономически форум „Моделът „Стартъп нация“ – креативност и предприемачество за ускорен икономически растеж в европейски контекст: примерът на Държавата Израел“.
В действителност на сцената на Аула „Максима“ в УНСС, където се проведе конференцията, до проф. Шехтман седяха Росен Плевнелиев – президент на България в периода 2012 г. – 2017 г., проф. Александър Оскар – председател на организацията „Приятели на Израел в България“ – НЕГЕВ, посланикът на Израел в България – Н. Пр. Йоси Леви Сфари, проф. Ейтан Шамир – бивш съветник по националната сигурност към министър-председателя на Израел, проф. Иван Кралов – ректор на Техническия университет – София и Виктор Меламед – директор на българския офис на „Американския еврейски комитет“.
В определен момент на сцената до проф. Шехтман се качи и ректорът на УНСС – домакин на форума – проф. Димитър Димитров. Въпросът на нобеловия лауреат по химия имаше връзка с изказването на проф. Ейтан Шамир, който в своето изложение, посветено на стратегията на Израел да максимализира потенциала, обърна специално внимание на това, че в родината му и жените, наравно с мъжете, ходят задължително в казарма за две години, станат ли на 18 години.
Проф. Шамир отбеляза, че това се приема за естествено – не само заради постоянното военно положение, в което се намира Израел, но и заради съвременните технологии, изкушаващи жените, които по думите на експерта по национална сигурност, са по-интелигентни от мъжете.
След въпроса, с който проф. Дан Шехтман започна, той веднага се прехвърли на основната тема на лекцията си „Технологично предприемачество и бъдещето на България“, правейки сравнение между износа на Израел и България. Коментира, че се изнасят един и същ тип стоки, но размерът на БВП на глава от население е различен – в Израел през 2025 г. той е 60 335 долара, а в България – – 20 920 евро. Отбеляза, че като територия България е над 5 пъти по-голяма в сравнение с Израел, но като население неговата родина е вече близо 10 млн. души, ето защо според него една от причините за разликата в БВП е в демографията.
Проф. Дан Шехтман уточни, че в Израел средно се раждат по 3.2 деца в семейство – като той, със съпругата си, която също е учен, имат четири. Държави, в които има по едно дете в семейство, трябва да си дадат сметка, че на неговите плещи пада отговорността да произвежда по-голям БВП, за да подкрепя остаряващото население, коментира проф. Шехтман. Той говори за Китай, където дълго време държавната политика следвала принципа – „едно семейство – едно дете“, но сега, когато решили да я променят, осъзнали, че имат проблем, защото цялата държавна система е създадена за едно дете в семейство. Ето защо проф. Шехтман подчерта че създаването на семейства с повече деца изисква целенасочена държавна политика и системни усилия.
На следващо място за решаване на проблема с разликата в БВП на глава от населението в Израел и България, проф. Шехтман препоръча да се насърчи технологичното предприемачество. По думите му това е най-добрият начин да се увеличи производителността, да има икономически растеж и да се създадат много добри работни места. За целта са необходими няколко простички неща, като проф. Шехтман започна изброяването, отбелязвайки, че всеки елемент е като отделните етажи на една пирамида.
В основата е доброто базово образование за всички – не само за децата от големите градове; следващото ниво е доброто образование в различните инженерни специалности и природни науки; по-горе постави държавната политика в подкрепа на предприемачеството; още едно ниво по-нагоре – свободната пазарна икономика, а на върха на пирамидата сложи изискването – никаква корупция.
Проф. Шехтман даде пример с една жена – предприемач от държава на Балканите, която му споделила, че иска да си отвори магазин за бижута. Когато си подала документите в съответните служби, й казали, че ще си получи нужния лиценз до няколко седмици. Тя се учудила, защото не виждала причина за подобно забавяне, на което й отгворили: „Има начин да стане по-бързо, но трябва да си платите“. За проф. Шехтман и такъв тип корупция влияе отрицателно на предприемачеството и на икономическото развитие на цялата държава.
След това той говори специално за начина, по който се развива предприемаческият дух. „Някои казват, че успешен предприемач не се става – такъв се раждаш„, отбеляза проф. Шехтман, като уточни, че по света има университети, които предлагат магистърски програми по мениджмънт на стартъпи. Уточни, че принципно инженерите в различните сфери, биолозите, лекарите, фармацевтите, компютърните специалисти и като цяло – посветилите се на научни експерименти, създават технологичните стартъпи, заради което и в техните университети трябва да се очаква, че ще се предлагат подобни магистърски програми.
Проф. Шехтман разказа и за своя личен опит на преподавател по технологично предприемачество. Започнал през 1987 г., като курсовете му можели да се посещават от всички студенти, следващи инженерни специалности. Така един лекционен курс от 40 часа бил посещаван средно от между 300 – 600 студенти. За да го завършиш, трябвало задължително да си бил на поне на 10 от занятията. По време на тях проф. Шехтман канел три типа лектори – успешен предприемач; предприемач в сферата на стартъпите и вече реализирал се инженер в конкретна сфера.
Всеки студент имал по една задача по време на тези занятия – да си води записки – своеобразен отчет за чутото. В края на всяка лекция проф. Шехтман събирал написаните текстове.
А лекторите, поканени за всяко занятие, трябвало да разкажат няколко основни неща: как са започнали; какви трудности са срещали и как са ги преодолели; какви са били финансовите им ресурси; как са си намерили бизнес партньори и клиенти и каква е професионалната култура в тяхната компания.
Проф. Шехтман не пропусна да отбележи и основните грешки, които правят предприемачите и заради които техните стартъпи се провалят: непрофесионален мениджмънт; недостатъчно добро маркетингово проучване и липса на познания в сферата на маркетинга; лоши финансови източници; партньори, които не са професионалисти, а са от приятелския кръг; егоцентризъм, изразяващ се в разбирането: „Аз съм предприемачът – аз знам най-добре какво и как се прави“; недостатъчно подробно разписан договор, сключен между основателите на стартъпа и страх от провал. Проф. Шехтман призна, че има култури, в които провалът се смята за истински позор за цялата фамилия. Той обаче подчерта с дебели червени букви: Провалът е ОК, започни отново.
След това нобеловият лауреат по химия говори за ролята на държавата в създаването на стартъпи – даде примери с държавни инкубатори, с партньорство на отделни министерства с венчър фондове. Отбеляза и че във всяко министерство в Израел има по една служба от изследователи, които следят какви стартъпи се появяват и как могат да ги подкрепят със съвети, с финансиране по международни договори. Отдели специално внимание и на формите на финансиране на стартъпите – открои плюсовете и минусите на венчър фондовете, на бизнес ангелите, на стратегическите партньори. Даде съвет, че ако човек няма достатъчно дълбоки джобове, е най-добре да не инвестира собствените си пари в стартъпа. Категорично забрани на бъдещите предприемачи да ползват парите на своите роднини и приятели. Накрая завърши с това, че в Израел още от детската градина децата ги учат да обичат науката. Призна, че това е нещо ново – след като спечелил нобеловата си награда, бил интервюиран за радиото. В хода на разговора отбелязал, че би било хубаво децата още от малки да заобичат научните експерименти. Малко след като интервюто приключило, му се обадил кметът на Хайфа и го попитал на каква възраст смята, че трябва да са тези малки деца.
Къде нашега, къде насериозно – проф. Шехтман му отговорил – още от детската градина и веднага получил предложение от кмета да осъществи намерението си на практика. „А ще ми платиш ли?“ – попитал делово нобеловият лауреат и след като получил положителен отговор, приел поканата. Така днес в Израел и в детските градини правят експерименти и в края на деня всяко дете обяснява на учителката какво са правили и какво са научили. Проф. Шехтман имал и предаване за деца по израелската образователна телевизия. Той с усмивка сподели пред аудиторията в УНСС, че и бабите го гледали и го спирали на улицата да го поздравят.
Очаквайте подробности и за българското участие в Международния икономически форум „Моделът „Стартъп нация“ – креативност и предприемачество за ускорен икономически растеж в европейски контекст: примерът на Държавата Израел“.
Източник: Banker.bg
