Премиерът на Норвегия Юнас Гар Стьоре заяви, че планира да похарчи 8.5 млрд. щ. долара помощ за Украйна през 2026 г., което до голяма степен ще отговаря и на тазгодишния финансов принос на скандинавската държава. Осло е обещал 85 млрд. крони (8.4 млрд. долара) за 2025 г. като част от дългосрочната правителствена програма за подпомагане на разкъсваната от война страна. Стьоре ще трябва да получи одобрението на законодателите за планираните средства за следващата година.
„Финансовата подкрепа на Норвегия за Украйна през 2025 г. ще продължи и през 2026-а“, каза Стьоре пред журналисти на 25 август по време на посещението си в Киев. И допълни, че ще предложи на парламента „8.5 млрд. долара“ през идната година.
Работническата партия на Стьоре в момента управлява сама и има нужда от подкрепата на други партии, за да прокара законодателната инициатива в парламента. Предизборната надпревара в Норвегия навлиза в решителните си последни седмици и преди общите избори на 8 септември води в сондажите на обществените нагласи с малка преднина. Което означава, че може би се върви към типичния за Скандинавия вариант – правителство на малцинството. Основните теми в кампанията са войната в Украйна, нестабилността в световната търговия и въпроси като енергетика, образование и други.
Норвегия е сред десетте най-големи дарители на Украйна като дял от икономиката ѝ, според данни на Института за световна икономика в Кил. Страната – един от най-едрите износители на суров петрол и природен газ, се възползва от нарасналото търсене на горивата от Европа, след като много държави прекратиха или намалиха вноса от Русия.
Премиерът Гар Стьоре, който е начело на кабинет на малцинството и управлява с подкрепата на по-малки партии, се надява да си осигури втори четиригодишен мандат и да попречи на дясната популистка Партия на прогреса и на Консервативната партия (наричана в Норвегия „Хьойре“, в превод „Дясната партия“) да дойдат на власт. През февруари Стьоре предприе изненадващ ход и назначи бившия шеф на НАТО и експремиер Йенс Столтенберг за финансов министър, което укрепи позициите на Работническата партия в социологическите прочувания.
Политическите сили от левия спектър, сред които е и партията на премиера, се очаква да имат общо 88 депутати в 169-местния парламент срещу 100 на последните избори през 2021-а, но все пак повече в сравнение с очертаващите се 81 народни представители на десноцентристката опозиция, според проучване на социологическата агенция Opinion.
Норвегия има близо 200-километрова обща граница с Русия в района на Арктика и, според премиера, войната в Украйна буди притеснения у сънародниците му. Сред другите теми, които вълнуват обществото и се очаква да повлияят на крайния изборен резултат на 8 септември, са икономиката, образованието и здравеопазването, смятат анализатори.
Но за разлика от други страни, нито една от партиите, които се очаква да влязат в новия парламент, не е търсила подкрепата на президента на Съединените щати Доналд Тръмп.
Източник: Banker.bg
