Информационните технологии вече са доказали своя потенциал да променят икономиката и начина, по който живеем, а мнозина дори ги сочат за виновници за важни геополитически събития. През 2025 г. изкуственият интелект (AI) се утвърди като ключов двигател на бизнес трансформацията, навлизайки във всяка индустрия – от финансовите услуги, през производството и здравеопазването, до логистиката и търговията. Въпросът е – какво ще ни поднесе секторът през 2026 година.
Очакванията са през следващите месеци тази еволюция да премине в нов етап, а автономните работни процеси и агенти да навлязат масово както в малките, така и в големите компании. Пробиви ще има и при невралните интерфейси, а според някои прогнози – и в квантовите компютри. В същото време се очаква да нараснат заплахите, свързани с киберсигурността, фалшивите новини и deepfake. В следващите редове ще проследим кои технологии задават темпото на промяната и как 2026 г. оформя новия ритъм на дигиталната икономика.
Ерата на автономните AI агенти
В редица страни по света вече се появиха стартъпи с един-единствен човек, управляващ множество процеси изцяло с помощта на изкуствен интелект. Това явление става възможно благодарение на AI агентите и очакванията са то тепърва да се задълбочи.
През 2026 г. изкуственият интелект ще излезе отвъд рамките на „умен чат“ и ще навлезе в следващата си фаза – на автономните работни процеси и агенти. Нов доклад на Google Cloud посочва тази трансформация като ключов двигател на бизнес продуктивността, а ранните внедрявания в компаниите вече го потвърждават – служителите не просто използват AI като помощник, а му поверяват цели задачи и процеси.
Следващият етап ще е още по-дълбок – Agentic Workflows. Вместо отделни решения, компаниите все повече ще изграждат екосистеми от агенти, които ще комуникират помежду си и ще управляват сложни процеси от край до край. Нови протоколи като Agent2Agent очертават посоката – през 2026 г. способността различни AI системи да работят заедно ще се превърне в ключово конкурентно предимство.
AI смартфони
През новата година очакваме AI смартфоните да навлязат по-масово, предизвиквайки сегашния модел на устройства с голям брой мобилни приложения. След първата вълна телефони, разработени съвместно от телекоми и AI компании, моделът на Deutsche Telekom, интегриращ асистента на Perplexity, показа, че изкуственият интелект вече не е добавка, а основна функционалност – достъпна дори в устройства от 149 евро. Опитите на някои телекоми да елиминират нуждата от голям брой приложения обаче може да застраши цели екосистеми и наложени бизнес модели.
В свой доклад IBM очертава още по-дълбока трансформация – навлизането на малките езикови модели директно в хардуера, което ще позволи на телефоните да работят автономно, без постоянна връзка с облака и да се превърнат в персонални AI агенти. Те ще могат да предвиждат нужди, да създават съдържание и да управляват сложни задачи в реално време. В резултат AI смартфоните ще се превърнат в проактивни устройства, които мислят и взимат решения заедно с нас.
Невралните интерфейси
Невралните интерфейси се превръщат в една от най-бързо развиващите се технологии, обещавайки по-бърза и удобна алтернатива на съвременните начини за взаимодействие с компютър. Интересът към мозъчно-компютърните системи расте рязко, а най-видимият пример е Neuralink на Илон Мъск. Компанията вече е имплантирала своя чип N1 в деветима пациенти и разширява клиничните изпитвания в няколко държави. Паралелно с това подготвя първите импланти, които могат да възстановяват зрение, както и Blindsight – система, която директно стимулира зрителната кора, и се очаква да бъде тествана върху хора през 2026 година.
Тези проекти показват, че невралните интерфейси постепенно излизат извън медицината и скоро ще се насочат към по-широки потребителски приложения – от управление на устройства чрез мисълта до нови форми на взаимодействие с дигиталната среда. Когато това стане, ще видим началото на „пост-екранната“ ера, в която командите вече не се дават чрез докосване, а чрез невронни сигнали – по-бързо, по-естествено и почти без усилие.
Нови рискове пред киберсигурността
През 2026 г. киберпрестъпността ще ескалира паралелно с напредъка на изкуствения интелект. Въпреки че AI намалява средните разходи при пробив, голям брой организации вече са преживели инциденти заради слаб контрол на достъпа до AI системи. Генеративните модели позволяват на атакуващите да създават убедителни deepfake измами и да имитират поведение на служители, което прави традиционните защити все по-неефективни. Допълнителен риск идва от т.нар. „Shadow AI“ – неоторизираното използване на AI инструменти, което увеличава щетите при пробив.
В отговор компаниите преминават към предсказуема, автономна защита, базирана на непрекъсната идентификация и проактивно моделиране на заплахи. Така киберсигурността се превръща в стратегически елемент на цифровата трансформация, който ще определя устойчивостта на бизнеса през следващото десетилетие.
В очакване на квантовите компютри
Квантовата надпревара навлиза в решаващ етап, като IBM и Google очертават 2026 г. като момента, в който процесорите ще преминат границата от 1000 кюбита – праг, доближаващ технологията до стабилни и приложими системи. Според анализи, именно тогава квантовите изчисления ще започнат да превъзхождат класическите по скорост, точност и разходна ефективност – т. нар. момент на квантово превъзходство.
Навлизането им в бизнеса обаче ще изисква ресурси, които отделните компании трудно ще осигуряват самостоятелно – значителна изчислителна мощ, качествени данни и специализирана експертиза. Затова квантовото развитие ще се превърне в колективно усилие и тест за стратегическа зрялост.
Организациите, които изграждат партньорства и се включват в глобални екосистеми, ще бъдат първите, които ще превърнат квантовото предимство в реално конкурентно преимущество. Добрата новина е, че със старта в самия край на 2025 г. на Центъра за квантови технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски”, България също се нарежда сред страните, които изграждат собствен капацитет в квантовите науки и заявяват амбицията си да бъдат част от следващото поколение технологични лидери.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
