Общественото възприятие за мениджъра на Елвис Пресли, полковник Том Паркър, отдавна го е позиционирало като синоним на двулично представяне на артисти, където печалбата надделява над изкуството, а артистът винаги губи лъвския пай. Може да се разбере защо. Роден като Андреас Корнелис ван Куик, дори името полковник Том Паркър е измислено и изфабрикувано. Следователно, според предположенията, такъв е бил и самият той. Но в „Полковникът и кралят“, нова биография на Паркър, Питър Гуралник разсейва много от тези предположения, за да представи един много по-нюансиран портрет на един високо морален човек, съобщи „Гардиън“.
Повече за новата книгата за полковник Том Паркър
Гуралник познава тънкостите на тази история по-добре от всеки друг, с изключение може би на самия полковник и Пресли, след като е написал две обемни биографии на певеца („Last Train to Memphis“ от 1994 г. и „Careless Love“ от 1999 г.). Биографията му за Паркър е не по-малко обемна, с близо 600 страници.
Още: Опаковка от лекарство на Елвис Пресли отива на търг
Тя е разделена на две части: първата половина е биография, а втората половина е подбрана преиздадена версия на някои от десетките хиляди писма, бележки и телеграми, които Паркър е написал и архивирал през кариерата си. Гуралник е получил пълен достъп до цялата тази кореспонденция и е успял да види вътрешните механизми и стратегическото мислене на човека, който стои зад публичния мит.
Докато проучвал за книгата, Гуралник преоценил всичко, което преди това е мислил за Паркър, за да му даде „заслуженото място в историята“, изразявайки трудния баланс, който биографът трябва да поддържа. „Не исках да го оправдавам“, казва писателят, „нито да го осъждам.“
Истината зад полковник Паркър
Паркър е роден в Бреда, Холандия, през 1909 г. и пристига в Америка незаконно през 20-те години на миналия век без документи. След това пренаписва собствената си история, твърдейки, че е роден в Хънтингтън, Западна Вирджиния. Записва се в американската армия през 1929 г., след което работи в карнавали, преди да стане мениджър на музикални изпълнители като Ханк Сноу, Джин Остин и Еди Арнолд. Неговото прозрение идва, когато вижда Пресли в Louisiana Hayride през януари 1955 г. и веднага разбира, че той ще бъде нов тип звезда и че трябва да го насочи в тази посока.
Паркър официално поема мениджмънта на Пресли през март 1956 г. и представлявал ново поколение мениджъри, които ценели изкуството повече от търговията. Неговата съдба и тази на Пресли, техните успехи и напрежението между тях останали свързани до смъртта на Пресли през 1977 г.
Още: Култово интервю на Елвис Пресли, в което се шегува с екзалтирани журналисти (ВИДЕО)
„Това е съвсем различен човек от този, за когото го мислят хората“, казва Гуралник, който се запознава с Паркър през 1988 г. и редовно си кореспондира с него. „Беше брилянтен и забавен“, казва той за игривото самомитологизиране, но и хитрото самозащитно поведение на Паркър. „Имаше средствата да ме обезоръжи или да ме държи на разстояние. Винаги беше пет крачки напред“.
Паркър напълно разбирал, че ролята му е да направи този, когото наричал „момчето“, звезда, като същевременно бил преграда, която пречела на звукозаписната му компания, агентите му и Холивуд в амбицията им да „омекотят Елвис“. Пресли бил единственият творчески арбитър на себе си. Паркър рядко давал съвети за сценичното представяне и за избора на песни или записването. „Елвис беше неговият артист. Той прегърна музиката, защото прегърна артиста.“
Мениджмънтът на артисти често включва и известна степен на сценично дирижиране. Брайън Епщайн облече The Beatles в костюми. Андрю Луг Олдъм разроши прическите на The Rolling Stones. Малкълм МакЛарън, поне в съзнанието си, беше кукловодът на Sex Pistols. Паркър обаче рядко се намесвал. „Елвис беше човек, в когото Паркър виждаше потенциал за безкраен растеж“, твърди Гуралник. „Паркър рядко губеше самообладание и работеше по 16-18 часа на ден, седем дни в седмицата, за Елвис. Неговата отдаденост беше пълна.“
Още: Да живеят технологиите: Елвис Пресли тръгва на турне
Източник“ БГНЕС
Източник: Актуално
