Цялата партийно-политическа система е изхабена и изчерпана
„Идейно не виждам място за нови проекти в България.“
Георги Първанов, бивш президент
Този текст няма за цел да полемизира с бившия президент Първанов. Също така, няма да привеждаме доказателства, че нова мощна политическа формация е не само необходима, но и неизбежна. Нека веднага подчертаем, че говорим не просто за нова партия, а за такава нова, от каквато има нужда българското общество. Това, че през последните 15 години изгряха и залязаха (или са в процес на угасване) немалко нови формации, не е доказателство, че нова партия, способна да управлява страната в интерес на мнозинството от българите, е невъзможна. Както и във всяка друга област на живота, в политиката също постигането на желано ново състояние минава през множество неуспешни и дори катастрофални опити.
Както много пъти сме писали, днешните парламентарно представени български
партии и цялата партийно-политическа система са изхабени и изчерпани.
Това е ключова характеристика на съвременната ни политическа действителност. Отдавна проблемите не произтичат от некомпетентността или користта на един или друг политик. Техните корени са системни, т.е. същинска промяна може да се постигне само чрез качествено изменение на системата.
Когато се повдигне темата за „смяна на политическата система“, влъхвите на статуквото и техните слуги веднага надават вой, че се задава опасност от авторитаризъм, закриване на демокрацията и отклонение от „цивилизационния европейски избор“ на България. Всъщност, това е елементарна защитна реакция, защото необходимата промяна е не отменяне на демокрацията, а връщане към нейната истинска природа – власт, произтичаща от народа и в интерес на народа. Именно уродливата пародия на демокрация храни днешните ревностни защитници на „евроатлантическите ценности“. Но за да живеят паразитите, те имат нужда от гостоприемник, а ролята на такъв е отредена на 90% от съвкупния български народ. А народът вече не иска да бъде управляван по начин, който го лишава от всички естествени човешки права, като започнем от право на реален глас, минем през нормални пътища и свършим с питейна вода.
Някой би възразил, че няма факти в подкрепа на твърдението, че
народът вече не иска да бъде управляван по старому
– няма бунтове, нито дори по-пасивни форми на протест, благодарение на яловата опозиция управляващите правят каквото си искат, огромната част от медиите и журналистите изпълняват функциите не на „куче пазач на обществения интерес“, а на ибрикчии. Но това е само зрителна измама, защото процесът на опорочаване и провал на публичното управление се задълбочава и ускорява. Един опасен симптом е, че започнаха саморазправите там, където държавата не може (или не иска) да си свърши работата. Напрежението в Ботевград е само „първата лястовица“.
Що се отнася до категоричния отказ на две трети от българите да гласуват, това приятно за някои политици състояние също няма да е вечно. Тук Първанов е съвършено неправ (или съзнателно не казва истината), когато твърди, че „повечето от избирателите вече са ориентирани и организирани“. Организирани чрез познатите механизми на контролирания вот са повечето от гласуващите милион и половина. Останалите чакат, но не месия, а човек и партия, които да могат и да искат да представляват техните интереси, а не частните интереси на шепа политически и икономически магнати.
Това е в основата на критично ниската степен на доверие в партиите, а заради тях – в обсебените от тях институции. Политиците работят за себе си, а не за хората, дори и тези, които са превърнали въпросния слоган в своя запазена марка. И тъй като представителството на интересите е същността на всяка истинска идеология, именно в идейно отношение е отлично изразена потребността от нова партия, която да формулира ценностните принципи и да предложи политики, изразяващи интересите на мнозинството от българите.
Тук
импотентността на днешните български „системни“ партии
(от най-старите до най-пресните) е очевадна. Няма програми, няма реалистични политики, има само щедри обещания, които никой няма намерение на изпълнява. Нещо повече, в името на властта и облагите от нея партиите са готови да вършат точно обратното на това, което са обещавали. Тази констатация е валидна за абсолютно всички, представени в днешния български парламент.
Разбира се, нова, убедителна и осъществима идеологическа програма няма как да получи подкрепа, ако се предлага от същите лица, които са деребействали и продължават да деребействат на гърба на народа. (Тъй като премиерът Желязков реши да покаже и филологически способности, за негова информация днешните български деребеи, за разлика от едновремешните турски такива, имат не частична, а пълна независимост от „султана“, т.е. от българския народ). Новата идеология изисква нови лица, които да я формулират, разясняват и прилагат. Старите муцуни и техните прислужващи могат само да произведат опити за поредна демагогия, но тези опити вече са напълно обречени.
Когато говорим за огромна идейно-политическа ниша, която да бъде запълнена с полезна и осъществима идеология, няма как да останем на нивото на клишетата за патриотизма и защитата на националните интереси. Виждаме, че повечето от най-гласовитите опозиционери-„патриоти“ отлично се вписаха в системата и се ползват от нейните блага. Това вече не може да се скрие, защото
доволството струи от лицата и телата им.
В това отношение трябва добре да се огледаме и да разберем какво става в света. Наблюдаваме процес, в който се реабилитира идеята, че не само „великите сили“, но и по-малките държави имат право да формулират и отстояват своите интереси чрез пълноценно прилагане на принципа на суверенитета. Ние не можем да водим напълно самостоятелна политика (в това отношение има някои наивни и опасни апологии на Съединението), но ако имаме ясна идеология и добри политици, имаме възможност да навигираме успешно между рифовете на глобалните и регионалните съюзи и противопоставяния.
Разбира се, за това, освен интелектуални, са нужни и морално-волеви качества. А именно в това отношение безгръбначието и малодушието на днешните български политици минават всяка граница. Но и това не е случайно. Те се кланят и подлагат навън, защото отлично разбират, че от българския народ няма да получат нито уважение, нито подкрепа.
Източник: Banker.bg
