Два острова, захвърлени на края на света, пълни с красота и светлина, с тропическа зеленина и угаснали вулкани, минерални извори и сприхави гейзери, планински езера с кристалночиста вода и отдалечени, пусти плажове, тя често е възприемана като туристически рай – ски-преходи, яхтинг, параглайдинг, гмуркане, скално катерене… или почивки в малки, дървени вилички по брега на някое усамотено езеро, в луксозните хотели от големите вериги в главните метрополиси като Уелингтън и Оклънд или отсядане във високопланинска ферма, където помагате на стопаните да гледат животните.
Извисяващите й се планини, разположени така близо до морето, винаги са привличали туристите. Те са изпъстрена с гъсти борови гори от типа “каури”, по които сутрин се стича топла мъгла, кални гейзери, в които се пукат големи мехури и бълбукат, дълбоки фиорди, над които висят мътнозелени вълма и източени нагоре тънки като игли върхове. Северният остров е известен най-вече с покритите си със сняг кратери на активните вулкани Нгарое и Руапеху, между които се разстилат зелени равнини и поля. Термалните води в централното вулканично плато около Роторуа и Таупо са фокусна точка за маорската култура. “Шампаненото езеро” в област Роторуа е нещо, което не може да се види никъде другаде в света. Снежнобялото, тиквенооранжевото и смарагденозеленото се сменят последователно в продължение само на няколко метра по брега му. Единственият проблем е да свикнете с миризмата на сяра, която се кълби на сини облаци над спокойната тъмнозелена повърхност на езерото. Съвсем наблизо е и другият известен басейн, където се къпе Дяволът (Devil’s Bath). Навсякъде из планините могат да се видят десетки по-големи или по-малки уединени вулканични езера, синеещи на хоризонта, затворени в пръстен от буйна зеленина.
Свещените за местните жители върхове Нгарое, Тонгариро и Руапеху били подарени на европейците от самите маори още през 1887 г. Така, само 15 г. след основаването на Йелоустоун в САЩ, първият национален парк в света, Нова Зеландия създава Тонгариро. От юни до ноември тук зимните спортове са на почит.
И докато Северният остров е културният и социален център на Нова Зеландия, вечно променящ се, с бърз и динамичен начин на живот, то Южният остров предлага съвсем различна картина. Животът тук тече бавно и спокойно, градовете са по-уютни и по-малки, но за сметка на това пейзажът е по-екстремен, по-разнообразен и по-краен. Нужно е само да вземете ферибота от Уелингтън и след 3 часа се впускате в невероятно пътешествие из дебрите на дивия Южен остров, където се издига гръбнакът на Южните Алпи, планинска верига, която върви по цялата дължина на острова и на места западните й склонове се спускат едва на 15 км. от плажовете на Тасманово море. С мощната си снага тя влияе върху почти всички аспекти от живота на юг. Реките, прорязващи плътта й, са бързи и пенливи и оформят големи равнини от речен чакъл. Меандрите на Уаймакарири са едни от най-добрите места за любителите на джетове. Реката е образувала цяла мрежа от канали, които се вият по стоманената на цвят глина в каньона й като поточета сладко, промъкващи се през блата на торта. Често сушата надделява над водата и се появяват цели острови, които ръкавите заобикалят. Водата струи по плитчините и тъй като джетовете, известни днес в цял свят, са новозеландско изобретение, местните умират да се стрелкат по траншеите й, излизайки за почивка на глинените наноси между тях.
По източния бряг на Южния остров са разположени и двата големи града – Крайстчърч /300 000 население/ и Дънедин /200 000/. Крайстчърч е особено красив през пролетта, когато дърветата, обточили улиците му, избухват в цвят на фона на сериозните хълмове на Южните Алпи в далечината, все още покрити със сняг. Полуостров Банкс е една от най-добре пазените му тайни. Спокойствието, ширнало се над вулканичните му форми, заедно с малките, сънливи градчета като Акароа, в чиито стил се открива влиянието на ранните френски заселници по тези земи, пленява всички, които го посетят. Той е и любимо място за отдих през уикендите на жителите на Крайстчърч.
Не по-малко очарователен е и Гленорч. Есента пристига тук с горчивия дъх на брезова кора, с чистия и остър като етер въздух, с тихите, зелени утрини и палитрата на художник, пръсната по листата на дърветата. Едно от най-странните неща, което може да ви се случи, докато шофирате из Южния остров, е да спрете пред застанал на пътя… морски лъв. Тези изглеждащи досущ като тюлени животни обикновено живеят на субантарктическите острови южно от Нова Зеландия, но често навестяват най-крайните плажове на страната. Женските са много любопитни и често, подскачайки с предните си плавници, излизат на крайбрежното шосе и спират движението.
През ХХІ век е една от основните индустрии на Южния остров е туризмът. Езерата Уанака, Уакатипу и Манапури са идеални за разходки с лодки, а около тях са и някои от най-приказните пешеходни маршрути в света като Милфорд Трек. До 1920 г. кристалните и спокойни води на езерото Уакатипу са били порени от стария параход “Ърнслоу”, обслужвал отдалечените стопанства, пръснати по брега му. Сега корабът е атракция за туристите. По време на круиза те могат да слязат в някоя от фермите и да се насладят на чаша чай и кроасан, намазан с масло или пълнен с шипков мармалад. Националният парк Фиордленд е може би един от най-важните и красиви в Южното полукълбо. Дълбоките мрачни фиорди, с излаз на Тасманово море, напомнят норвежките и също като тях, покрити със сняг, представляват вълшебна гледка, сякаш изскочила от някоя северна приказка. Дъждът във Фиордленд спокойно може да се измерва в метри вместо в сантиметри и именно тогава скалите наоколо оживяват – по сивата им гръд се втурват водопади, създавайки най-впечатляващото шоу от вода и светлина, което може да се види или иначе казано – природата в най-добрия й вид.
Природата в най-добрия й вид може да се види и на остров Стюард, третият по големина в Нова Зеландия. Намира се само на няколко км. на юг от последния, отвъд пролива Фове. На него има едва 15 км. път, което дава възможност на туристите да изследват горите и заливите му пеш. Той е почти единственото място, където ще зърнете на свобода известното киви, безкрилата новозеландска птица, превърнала се в емблема на страната. Завесата на гората се спуска на меки гънки до самата сребърна линия на брега, често осеяна с наполовина затънали в рохкавия пясък камъни, позволявайки на посетителите да изпитат чувството, че са първите, които стъпват тук, подобно на моряците на Джеймс Кук.
Не по-малко впечатляваща и приближена до първосъздателя е и природата на запад, особено ако излезете на глетчера Фокс в тиха, студена утрин, когато въздухът още скърца от скреж и първите лъчи на слънцето трепват по ледените му блокове и черните пукнатини. Фарът в Нъгет Пойнт обаче пръв в Нова Зеландия посреща изгрева над Тихия океан и малката му кула се изпълва с нежен, розов полумрак. Тюлени и пингвини населяват скалите под него и огласят околността с резките си крясъци. Вечер пък, когато огненият диск потъне в Тасманово море сред симфония от цветове, най-високите новозеландски първенци – върховете Кук и Тасман, засияват в мандаринения здрач, прорязан от ивици кърваво злато. Неумолимо глетчерите Фокс и Франц Йозеф си проправят път надолу от фирна (едрозърнестия плътен сняг, даващ началото на глетчер) на Главния вододел. Ледените им гланцови стени се смъкват все по-надолу и по-надолу и стигат джунгла, където белите им морени се сблъскват с перестите палми само на няколко километра от плажовете – незабравима гледка на борба между мразът и горещината, при която огромните ледени късове бавно се стапят и попиват в почвата на дъждовната гора. В същото време може да карате ски по някои от склоновете на Франц Йозеф и да гледате отгоре стелещите се под вас в падината дефилета – ледът и джунглата се сливат в една обща, размита на хоризонта млечнозелена ивица.
След толкова много студ, нека се спуснем надолу, към топлото рибарско селище Кайкура, само на 2 часа път от Крайстчърч, превърнато днес в център за наблюдение на делфини и китове. Огромните животни редовно идват тук да се хранят със сепии. Туристите прекарват часове наред, обикаляйки около тях в надуваеми лодки, които ги заливат с цели водопади, стичащи се от извисяващите им се на няколко метра височина гигантски опашки, преди да се гмурнат отново, а други предпочитат да плуват редом с делфините на по-плиткото до брега.
Нова Зеландия е една от малкото страни в света, които се радват на великолепна дива природа и колкото и невероятно да звучи, в нея все още има места, в които не е стъпвал човешки крак. Поточетата на Южния остров искрят с жив, ромолящ блясък и носят със себе си студения дъх на ледниците, от които се раждат. Сребърните струи на водопадите просветват отдалеч сред зеления астраган на гората. Водата тук е толкова чиста, че новозеландците не се притесняват да утоляват жаждата си на практика с всеки срещнат ручей. Самите те много обичат да пътуват и затова с радост посрещат туристи, готови са дори да изоставят работата си, за да ги упътят. А това е най-важното за всеки, тръгнал към другия край на Земята.
Четете още: В прегръдката на Ронските Алпи
Източник: Banker.bg
