В тайни места из цяла Финландия, добре замаскирани складове, съдържат едни от най-големите запаси от артилерийски снаряди в Европа, в очакване на евентуално руско нашествие. Много от тях са там от десетилетия, но все още са смъртоносни. Същото обаче не може да се каже за дроновете. Докато европейските правителства като Финландия се надпреварват да изградят отбранителните си съоръжения пред лицето на руската заплаха, те откриват, че подготовката за война от 21-ви век изглежда много различно от модела на Студената война за пълнене на складове с боеприпаси и мини.
Войната в Украйна доказа, че малките, евтини дронове, могат да бъдат толкова ефективни, колкото и тежката броня. Но това извади наяве и дилема: докато една държава закупи и съхрани милиони дронове, много от тях може вече да са остарели, изпреварени от нов софтуер, честоти за радиоуправление или напредък в автономната навигация.
„Не ви трябват старите модели, нали? Те не са точни или полезни“, посочи неотдавна министърът на отбраната на Финландия Анти Хакянен в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурност, добавяйки: „те може да са остарели месец след като ги съхраните.“ Хакянен отбеляза, че войната в Украйна е показала, че е необходима „бърза адаптация към бързо развиващите се технологии и след това бързо преоразмеряване“.
Квадрокоптерите, които се управляват чрез видео на живо от камера, монтирана на борда на самия безпилотен четиривитлов апарат, и автономните ударни дронове с по-голям обсег зависят от актуализации на софтуера, сигурни комуникационни връзки и вериги за доставки, които могат да се променят за месеци или дни. Модел, който доминира една седмица, може да бъде електронно заглушен или тактически надхитрен от следващия.
„Заедно с Полша, имаме почти най-голямата артилерия в Западна Европа. Складирането на артилерийски боеприпаси или противопехотни мини е лесно, не изисква много мислене. Високотехнологичният сектор е по-труден“, казва Хакянен. Той е убеден, че трябват дронове за обучение, но „складирането е предизвикателство.“
Много дронове, предоставени на войниците на Киев от западните му съюзници, са остарели, когато пристигнат. Командири и инженери на украински подразделения за безпилотните устройства споделят, че повечето западни дронове имат нужда от промяна на конфигурацията преди употреба и много от тях в крайна сметка се унищожават и бракуват за части.
„Киев използва феноменален брой дронове при бързо променящи се условия. Ако изпращате само по няколкостотин наведнъж и ако те не могат да бъдат модифицирани бързо при променящи се условия, няма да има добри резултати“, коментира Боб Толаст от мозъчния тръст за отбрана в Лондон Кралския институт за обединени служби, мозъчен тръст за отбрана в Лондон Royal United Services Institute.
Германският министър на отбраната Борис Писториус призна проблема през ноември, заявявайки, че „няма смисъл да складираме дронове на стойност милиарди евро днес, които биха остарели вдругиден“.
Министърът на въоръжените сили на Обединеното Ал Карнс повтори тази теза на 25 февруари: „Докато купите този дрон, след осем седмици той ще е остарял… така че какъв е нашият сигнал за търсене към индустрията да купи тонове дронове в рамките на осем седмици? Софтуерът трябва да бъде обновен 20-30 пъти, защото не може да премине през стената (на електронната война) срещу Русия. И така, ние сме в тези извънредни трудни условия, където технологиите се развиват толкова бързо.“
Това предупреждение е разочароващо за производителите на дронове, които виждат пропусната възможност – единственият начин да се увеличи производството на дронове в бъдеще е покупките да започнат днес, казват те.
„Европа е добра в това да се удивлява на проблема“, каза Лоренц Майер – основател и главен изпълнителен директор на Auterion – немски производител на дронове, който наскоро обяви съвместно предприятие с украинската Airlogix. „Европейските сили трябва да тренират с дронове, трябва да се научат как да ги използват, да ги насочват към цели. И цялата тази идея за складиране е пълна глупост на този етап, защото трябва да обучавате силите си. Ако тренирате, променяте начина на мислене на войниците, тактиките и процедурите. Така че след три години все още ще имате шестмесечни дронове. И ще сте изградили индустрия, която има способността да произвежда 100 000 броя много бързо.“
За Хакянен отговорът се крие в изграждането на вериги за доставки. „Всяка страна в НАТО трябва да създаде някаква екосистема за високотехнологични индивиди, индустрия и отбранителна администрация – как да се развие тази екосистема в кризисен режим, кой може да адаптира най-новите технологии и да разшири индустрията.“
Писториус пък заяви, че Берлин ще се стреми към нови методи за обществени поръчки, които ще обединят потребителите и проектантите от самото начало, за да се гарантира, че „най-съвременните варианти могат да бъдат масово произвеждани бързо“ в случай на криза.
Чиновниците, отговарящи за обществените поръчки, се опитаха да прехвърлят част от „иновационния риск“ върху компаниите. Германското министерство на отбраната е подготвило два нови водещи договора с германските производители на щурмови дронове Stark и Helsing на обща стойност до 4.3 милиарда евро за въоръжаване на Бундесвера. Те включват „клауза за иновации“, която изисква от изпълнителите непрекъснато да наблюдават своите системи за потенциални подобрения и да информират правителството за евентуални промени. До два пъти годишно длъжностните лица могат да поискат дронът да бъде адаптиран към новите пазарни развития.
Договорите също така позволяват на правителството да предоговори цената, ако технологичното развитие намали разходите. Гундберт Шерф – един от двамата изпълнителни директори на Helsing – заяви, че това е „лесно осъществимо“, защото на практика по същество се променят елементите на електронната война и някои софтуерни части. Докато гръбнакът на централната структура няма да се промени. Той обаче предупреди, че макар производителите на дронове да могат да увеличат производството 10 пъти в криза, те не биха могли да се справят със стократен ръст.
Политиците са обезпокоени също от зависимостта от Китай, който произвежда до 80% от компонентите за дронове в света и би бил ненадежден доставчик във военно време. Сърджан Ковачевич – съосновател и главен изпълнителен директор на хърватската компания Orqa, която се гордее с най-голямата верига за доставки на компоненти за дронове с некитайски произход в Европа, заяви, че неговата компания обслужва „голям взрив“ от нови фирми за дронове в Европа и Съединените щати.
Математиката за дроновете е проста, казва Ковачевич. „Вземете страна като Австрия. За цената на два танка Leopard те могат да получат приблизително 200 ударни екипа с дронове. И всеки от тези ударни екипи може да спре цяла рота танкове Leopard.“
Дроновете обаче имат един съществен недостатък: те са уязвими към заглушаване, което може да направи цели диапазони от радиочестотния спектър неизползваеми в определени райони на фронтовата линия. Това означава, че модулите за безжична комуникация, радиостанциите, антените и софтуерът постоянно се променят.
„Погрешно е схващането, че технологиите се развиват бързо“, коментира Ковачевич. „Това, което се развива най-бързо, са честотните диапазони, в които трябва да работите. След като намерите работеща честота, трябва да намерите предавател и приемник на тази честота“. И някой отлита до Китай и иска да му се изработи модул на тази честота. А „седмица по-късно дроновете отново са въвв въздуха.“
Хърватинът обаче отбелязва, че китайските производители на части за дронове доставят също и на руската армия, защото продават и на двете страни. Което налага да се локализира производството.
Рикардо Мендес – главен изпълнителен директор на Tekever, чийто дронове за наблюдение и разузнаване с изкуствен интелект са подкрепили операции на фронтовата линия в Украйна, смята, че предизвикателството е да се „внесе този бърз итеративен подход, който е очевидна от Украйна… в обществени поръчки извън военно време“.
Източник: Banker.bg
