Министерският съвет одобри проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията, който предвижда значителни промени в сектора. Изглежда е възприета идеята да се запази целостта на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), без да се разделя на две отделни комисии.
Засега не може да се каже дали одобреният в сряда законопроект е същият, който беше подложен на обществено обсъждане на 21 ноември 2024 г. по времето на служебния регионален министър Виолета Коритарова, или е изцяло нов, отразяващ до някаква степен постъпилите становища. Оттогава до момента друг законопроект не е бил качван за обсъждане.
Припомняме, че предложените промени от миналата година бяха четвърти опит в рамките на 3 години за прокарването на подобен закон. Той обаче събра много критики от страна на общини, граждански сдружения и експерти, особено по отношение на принудителното окрупняване на ВиК сектора.
Първият вариант на закон за ВиК бе представен през ноември 2022 г., когато начело на ресорното ведомство бе служебният министър Иван Шишков. Той не пожъна успех. Вторият вариант бе качен за обществено обсъждане през април 2023 г., но съществени промени в него нямаше. Тогава служебен министър отново бе Шишков и на практика ведомството пренаписа собственото си първоначално предложение.
Третият опит дойде през юни миналата година, когато начело на МРРБ застана Виолета Коритарова – отново служебен министър. И той не пожъна успех.
Какво е ясно и какво не?
Информацията за одобрения днес законопроект дойде от пресцентъра на Министерския съвет става след правителственото заседание. Пълния текст на нормативния акт все още не е публичен. Затова не е ясно дали кабинетът „Желязков“ пише изцяло свой законопроект, или променя някои детайли от предишния.
Правителството е възприело идеята за „отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект, в рамките на Комисията за енергийно и водно регулиране като единен мултиотраслов регулаторен орган, чрез функциониране на независим специализиран състав „ВиК“ за отрасъла“.
Това е промяна и компромис, който удовлетворява основното настояване на КЕВР за запазване на целостта ѝ. Все пак остава неясно дали е отговорено на искането на КЕВР тя сама да приема наредбите за регулирането, а не само да ги предлага. В законопроекта от края на миналата година КЕВР не бе разделена на две и бе заложено да продължи да определя цената на водата.
И ако приетите днес промени отговарят на критиките на КЕВР, то не отговарят на тези на Националното сдружение на общините в България. Припомняме, че местната власт отдавна е против окрупняването на сектора.
Решението на МС утвърждава ключов аспект от критикувания модел – „обособените територии за целите на ВиК отрасъла трябва да съвпадат с административните области, в съответствие с принципа на управление – една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор“. Изглежда, че по този въпрос критиките не са взети под внимание.
В правителственото решение се посочва, че „финансирането ще се осигурява не само от цените на услугите, но и от държавния и общинските бюджети, както и от ЕС“. Това донякъде адресира призивите за повече инвестиции, но не дава конкретика за механизмите за отчетност и задълженията на ВиК операторите, което е ключова критика от НСОРБ.
В решението на МС се посочва още, че целта на новия закон е „да се осигури достъпност, надеждност и качество на услугите, при баланс между цените и покупателната способност на населението“. Това обаче не гарантира, че ще бъде въведено диференцирано ценообразуване, както настояват общините, нито че проблемът със социалното подпомагане на уязвимите потребители ще бъде изцяло решен в самия закон, а не отложен за подзаконови актове.
Посочва се още засилване на ролята на „Български ВиК холдинг“, но без конкретика по какъв начин.
Източник: Economic.bg
