Темата с проблемите, породени от изтеклия преди единадесет години План за управление на парк “Витоша“, за които „БАНКЕРЪ“ информира от години отново стана актуална. Този път заради министъра на туризма Мирослав Боршош, който инициира поредната среща на междуведомствената работна група за устойчивото развитие на планинския туризъм в България.
Съвсем резонно той постави фокусът върху планината, „която е символ на столицата и разполага с огромен туристически потенциал“ . Боршош ясно артикулира и целта на срещата – да се направи цялостен анализ и да се обсъдят обстойно възможностите за гарантиране на достъпност до Витоша, без компромис за опазването ѝ.
За пореден път и съвсем без замитане на проблемите, особено внимание беше отделено на нуждата от актуализиране на вече разработения План за управление на Природен парк „Витоша“, който според всички участници в нея е предпоставка за реални действия.
Тук е моментът да припомним, че в началото на март Сметната палата излезе с доклад, чрез който официално обяви, че
освен 11-годишното забавяне на актуализацията на стария план,
вече е остарял и новият проект, изготвен с евросредства. А това – меко казано – заплашва ефективността и устойчивостта в управлението му.
Не, че това беше новина, за хората, които се интересуват от темата, но съвсем официално държавният одитор съобщи, че към месец октомври 2024 г. Природен парк „Витоша“ продължава да се управлява по изтеклия преди повече от десетилетие план, а процесът по актуализацията на Плана за управление за периода 2015-2024 г. не е приключил, въпреки че
и срокът на разработения с европейско финансиране проект вече е изтекъл.
В тази връзка, Сметната палата още през есента на миналата година беше дала 19 препоръки на министрите на околната среда и водите, на земеделието и храните, на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и на кметовете на районите, в които такива планове липсват.
Одиторският екип е констатирал още, че до 2021 г. е постигнато само 75% изпълнение на заложените в далечната 2005 г. мерки, което според експертите далеч не допринася в достатъчна степен за ефективното управление на защитената територия.
Връщайки се в годините назад, няма как да не напомним още, че
през далечната вече 2013 г. екоминистъра утвърди задание за разработване
на проект на актуализация на Плана и е осигурено финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“.
През октомври 2015 г. проектът е внесен в МОСВ за съгласуване, а в края на 2016 г. е верифицирана сумата по окончателното плащане на изпълнителя. В продължение на седем години обаче , грижещото се за околната среда ведомство все намира причина , за да бави приемането на плана.
В анализа на одиторите много категорично беше посочено, че тази необяснимо дълга продължителност на процедурата води до неактуалност на посочените данни и извършените проучвания, които са направени по време на изготвяне на проекта на план за управление и риск актуалното състояние на парка да не съответства на посоченото в плана. А констатацията беше категорична –
лошата практика показва липса на институционална воля
и е индикатор за наличието на сериозен систематичен проблем и по отношение на други паркове, като заплашва ефективността и устойчивостта на управлението на защитените територии, обяви държавният одитор.
Сега в Министерството на туризма се опитват да провокират колегите си в отговорните за това ведомства да предприемат действия за излизането от забъркваната с години каша около плана за управление на „Витоша“.
Според министър Боршош, компетентните институции потвърдиха, че
планът вече е готов и предстои до края на месец април
да премине междуведомствено съгласуване от Министерството на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите. След положителни становища, той щял бъде публикуван за обществено обсъждане.
Дали, обаче това ще стане реалност или просто обещание, засега не е ясно. В същото време, нека не забравяме, че дискутираните по време на срещата теми, свързани с актуалното състояние на туристическата инфраструктура, нуждата от реконструкция на съществуващите съоръжения и изграждането на нови, възможни законодателни промени, както и съгласуването на всяка стъпка с екологичните норми, могат да си останат поредното говорене без резултат, ако липсва самият план.
Още повече, че
причините за разрухата на съоръженията се коренят още в далечната 2007 г.,
когато те бяха продадени на “Витоша ски”. И както обяви след поредния скандал със затварянето на лифтовете още през януари председателят на СОС Бойко Димитров откакто те са собственост на това дружество, трите лифта до Витоша – Княжевският, Драгалевският и Симеоновският – спряха да работят поетапно. А в резултат на тази ерзац приватизацията, днес общината има много по-малко лостове, за да накара собственика да ги поддържа.
Тогава стана ясно, че собственикът на съоръженията бил заявил инвестиционен интерес за подобрение на Драгалевския лифт. За Симеоновския пък обяснил, че той е много стар, което според Димитров не е вярно, тъй като той е построен през 1983 г. а и по света има много по-стари и действащи лифтове. И отново като основна спънка за развитието на зимния туризъм тук се оказва липсата на План за управление на парка и фактът, че старият ограничавал собствениците на съоръженията да правят генерални ремонти.
Така или иначе, едно е ясно, че докато всеки дърпа чергата в неговата посока и липсва план за действие, за да се стигне до консенсус между частния, общински и държавния интерес, уникалното разположение на столицата ни и близостта й до планината, която наричат белите дробове на София, ще си остане само географско понятие.
Източник: Banker.bg
