Българската икономика навлиза в нов етап от своето развитие, белязан от възможности за растеж, но и от повишени нива на местни и глобални рискове. Намаляващата индустриална активност в еврозоната и особено при най-големия ни търговски партньор – Германия, заедно с продължаващата търговска война и високи нива на несигурност, излагат страната ни на риска от външни шокове, а липсата на последователна фискална политика допълнително ги изостря.
Правителството е задействало екшън план заради наложените американски санкции върху „Лукойл“ и „Роснефт“, които ще се отразят директно върху петролната рафинерия в България, както и на останалите дъщерни дружества на руската компания у нас.
Парламентарната група на ГЕРБ ще оттегли спорните текстове за въвеждане на т.нар. такса „Водомер“ от Законопроекта за ВиК. Това обяви днес председателят на парламентарната регионална комисия Николай Нанков (ГЕРБ) в живо включване пред свои съпартийци, целящо да успокои общественото напрежение. Вместо това, управляващото мнозинство ще предложи нов механизъм за ценообразуване спрямо количеството употребена вода.
„Лукойл“ ще може да продаде активите си в България само след с изрично разрешение на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Министерския съвет (МС). В петък законопроектът на коалиционните партньори от ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, БСП и ИТН беше окончателно приет в пленарна зала – само ден след като мина на второ четене в Комисията по енергетика.
Европейският съюз е на по-малко от три месеца от пълното прилагане на първия в света въглероден граничен данък (CBAM) – инструмент, който има потенциала да промени глобалната търговия и да пренареди индустриалните вериги на доставки. Целта е ясна: да се спре „износа на замърсяване“ и да се гарантира, че стоките, произведени извън Блока, но продавани на неговия пазар, ще бъдат обложени със същата въглеродна такса, каквато плаща европейската индустрия.
Само преди дни Световната банка завиши своите оценки за представянето на българската икономика през текущата година, в четвъртък институцията не изключи дори по-високи резултати. Според данните, прогнозираният растеж на българския БВП през 2025 г. е 3%, но това изглежда е в долната граница на изчисленията.
Присъединяването на България към еврозоната ще даде възможност на страната да има пълноценна парична политика и ще добави още един инструмент в арсенала на Българска народна банка (БНБ) за справяне с инфлацията. Монетарните правомощия на БНБ бяха прекъснати през 1997 г., когато бе въведен валутният борд.
Въпреки че към момента никой в България няма понятие какво се случва с подготовката на държавния бюджет за 2026 г., правителството „тези дни“ щяло да го прати за преглед в Брюксел. Това каза министър-председателят Росен Желязков пред журналисти в рамките на срещата на лидерите на ЕС.
Въвеждането на единен електронен билет и изграждането на Национална транспорта схема (НТС), базирана на реални данни за пътникопотока в страната, предвижда да въведе Министерство на транспорта. Промените са заложени в нов Закон за обществения транспорт. С тях ще започне „реформа“, планирана да продължи три години, а фокусът й ще бъде върху железопътните превози.
Отдавна не е новина, че България е на опашката в Европейския съюз по инвестиции в иновации, технологии и наука. ЕС обаче навлиза в ключов етап на енергийна и индустриална трансформация, опитвайки се да ги превърне в централен инструмент за конкурентоспособност, устойчивост и намаляване на зависимостите. На този фон доклад на научната лаборатория Net Zero-Lab към Стопанския факултет на Софийския университет подчертава, че България заема позицията на „нововъзникващ иноватор“ – държава с потенциал, но и със значителни структурни слабости в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) и внедряването на енергийни иновации.
България отдавна е доказала, че може да стига до Космоса. „Шипка“ и „Интеркосмос“ поставиха името ни там, където преди половин век стъпваха само суперсилите. После дойде тишината – цели десетилетия пропуснати възможности, в които мечтата остана заключена под праха на спомена.
България, и по-конкретно Министерството на финансите (МФ), не може да си позволи да закъснява с изготвянето на държавния бюджет за 2026 г. Причината е, че догодина страната ни официално ще стане 21-я член на еврозоната, а всяко забавяне, както стана с план-сметката за 2025 г., приета чак през април същата година, ще предизвика напрежение, рискове и може да се отрази на стойността на еврото.
Съединените щати удариха в сряда водещите руски петролни компании със санкции и обвиниха Владимир Путин в липса на ангажираност към прекратяване на войната в Украйна. Всичко това се случва на фона на проведено от Москва голямо учение, включващо ядрено оръжие, предава Reuters.
След продължителни и разгорещени дебати Законопроектът за водоснабдяването и канализацията (ВиК) беше приет на първо четене в пленарна зала с общо 118 гласа „за“, 74 „против“ и 6 въздържали се. Одобрението е ключовото за третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но според дадените заявки по време на дебатите истинският сблъсък ще се случи между първо и второ четене. Предстои сериозно прекрояване.
Докато четете тези редове, някъде в света се строи поредната гигафабрика за изкуствен интелект. Преди часове стана ясно, че само Meta ще строи дейта център за 27 млрд. долара. Amazon и Google не отстъпват, междувременно Microsoft подписва договори за ядрена енергия. Европейският съюз отпуска безпрецедентни средства, макар и според мнозина – недостатъчни. Едно е ясно обаче – светът е в надпревара и това не е метафора.
Иван Дзордзето предприемач, консултант и треньор, който от над 20 години подкрепя предприемачите в разрастването на техните фирми. Съдружник в OSM, компания лидер в Италия в консултирането на малки и средни предприятия, управляващ директор на отдела за развитие на бизнеса на OSM в Европа, Близкия Изток и Съединените щати.
Министерството на финансите пласира поредна емисия облигации на вътрешния пазар, с което държавният дълг за 2025 г. нараства с общо 16.7 млрд. лв. Макар и вече рекорден, новите държавни заеми вероятно ще нараснат още тази година, тъй като е заложен таван от 18.9 млрд. лв.
Въвеждането на еврото в България не е край, а начало на процеса, който ще изисква поддържането на фискална дисциплина, реформаторска политика и устойчиви институции. Това заяви управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев във вторник, цитиран от институцията.
Министерският съвет прие постановление, с което дава възможност за ускорено разплащане по Инвестиционната програма за общински проекти. Промяната позволява Българската банка за развитие (ББР) да започне да извършва плащания по-рано, преди пълното изчерпване на ресурса от Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). По този начин проектите ще се финансират едновременно от двете институции.
Търговията с държавни ценни книжа (ДЦК) може да излезе от рамките на традиционните аукциони на Българската народна банка (БНБ) и да се случва на Българската фондова борса (БФБ). За проекта пръв съобщи председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански по време на финансова конференция във вторник.
Около 20% от стационарните контролни точки на тол системата не работят, а повечето от сензорите за динамично измерване на теглото (WIM) са извън активен режим. Това става ясно от отговор на регионалния министър Иван Иванов от 20 октомври на питане от Божидар Божанов (ПП-ДБ).
След редица неуспешни опити да се намерят компании, които да се заемат с преквалификацията на работещите в „Мини Марица Изток“, най-накрая се появи дружество, готово да поеме част от обучителния процес.
По-високо потребление, повече инвестиции, забавяща се инфлация и устойчив икономически растеж. Такава картина за българската икономика оформят експертите от глобалния застраховател на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в свой доклад, публикуван в понеделник. Според тях, в периода 2025 – 2027 г. България може да се нареди сред лидерите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по ръст на БВП.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с 3.4% през 2024 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ) в понеделник. Резултатът представлява значителна ревизия в посока нагоре, след като през март предварителните данни показаха годишно увеличение от 2.8 на сто. Резултатът надминава очакванията както на Министерството на финансите (МФ), така и на Българска народна банка (БНБ).
30 години говорим, че България „има потенциал“ и докато само си говорим, без да се предприемат решителни действия, страната е напът да изпусне следващия индустриален влак. Затова смело трябва да кажем, че времето за клишета свърши – защото въпросът вече не е какво ще се промени, а кой ще води Четвъртата индустриална революция и кой ще остане само страничен наблюдател.
Доц. д-р Милена Ангелова е главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) от 2002 и вицепрезидент на европейския социален партньор, представляващ доставчиците на услуги от общ интерес SGI Europe от 2011 г. От 2007 г. тя е член на Европейския икономически и социален комитет. Член на Икономическия и социален съвет на Република България от 2006 г. и е активен участник в процесите на подобряване на социално-икономическата среда в страната. От юни 2022 г. д-р Ангелова посланик на малките и средни предприятия на Република България.
Източник: Economic.bg
